Когато индивида стане по важен от общноста се получава авторитаризъм, за мен пък индивида да е по важен от обществото означава или анархия или диктатура.
Определено не съм за нацизма, твърдо против. Кумонизма е малко спорен защото като идея е бил хубав, но супер зле осъществен ама може би е просто невъзможно да се осъществи незнам. Не говоря за връщане към племения строй това също е невъзможно, но хората винаги са се стремяли към някаква форма на утопия именно в това е смисъла да търсиш път за общество в което всеки ще е на мястото си, ще има равноправие без едни да са превилигировани за сметка на други. Трудно е да ти го обясня без да остана погрешно разбран, май не умея да се изразявам добре, чел ли си митът за пещерата на Платон, намери го и го прочети. В тоя мит има няколко закодирани значение, едното напомня за филма матрицата и според мен точно в него се крие проблема.
Ако си мислиш, че си свободен и че не принадлежиш на някого жестоко се лъжеш просто ти е бедна фантазията колко се лъжеш. До като ти ми говориш за свобода 59% от световните богатства са в ръцете на 6 човека и всичките са американци, 80% от населението нямат жилища, 70% са неграмотните, 50% са недохранени. Ще кажеш, че какво ти пука ти не си от тези хора. Да, не си! Върху едните играе тоягата за да могат ей такива като нас да блъскат за трохи и да се радваме, че не сме като другата половина от човечеството. Ти принадлежиш на някого, защото в тази страна си принуден да работиш кво да е а не за каквото си квалифициран, заплати ниски не ги дават редовно, няма справедливост за обикновенния гражданин и ти търпиш, търпиш.
Знаеш ли какво виждам аз един обединяващ се свят, свят в който се обединяват силните държави за да експлоатират слабите, всички се притопяват, малките култури изчезват и стават все по еднакви, виждам как някой се опитва да уеднакви една голяма част от света,и населението в него да става все по неграмотно защото така могат да я експлоатират по лесно. Накрая почти всички, ще станем еднакво тъпи и недовиждащи ще си мислим, че сме свободни, защото имаме храна, подслон и разни екстри, но само така ще си мислим.

Ще ти подскажа малко за митът, Платон казва, свободата не е в това след като си разбрал, че това което виждаш е сянка и след като си свободен от тази заблуда да спасиш само себе си, не е и в това веднага да освободиш другите защото те ще те убият за да се върнат в слепотата си кояти им е по удобна,а в това да останеш сред тези заблудени и да им помагаш бавно да осъзнаят истинската природа на нещата. Това е същото като при Буда когато стига до дхарма той има свободата никога повече да не се роди и да престане да съществува, но той избира да се върне за да помага на другите да стигнат до просветлението. Свободата е именно в това в отговорноста към ближния, не всеки да се спасява по отделно а по способните да помагат на по изостаналите. Истински свободно общество може да се създаде от хора стигнали до тази еднаква за буда и платон истина.

А за прабългарите да не забравяме в каква епоха са живяли и къде, основния им начин на живот е бил войната. Те може и да са нямали много свобода защото за война на първо място е дисциплината и това се потвърждава от някой хроники, показващи жестокоста с която се е наказвала немърливоста когато се отнася до уръжие и бойни коне. Но имено в подобни войнски общества грижата за ближния е била не по малко важна защото живота ти не зависи само от уръжието но и от готовноста за саможертва на ближния. Тази грижа навсякъде се асоцира с рицарската чест подобни кодекси е имало сред всички войнски общества.
Днес ние не живеем в такова общество, но не виждам защо да не се стремим към единство и братство, според мен човек трябва да се чувства отговорен за ближния. Ако всеки от нас се мъчи тази държава да стане по добра той прави услуга не само на себе си, но и на всички които живеят в нея, и ако в това сме задружни ние можем да живеем в собствен рай или поне, ако не ние то децата ни.

*Нека бъде дървото до небето, но ако лишиш го от корени,
пада то като тънка тревичка.*