|
|
| Тема |
 Интересна книжка. |
|
| Автор |
Бoян lYl (магесник) |
|
| Публикувано | 22.07.03 02:03 |
|
|
|
Забелязах, че тук от време на време препоръчвате една или друга книга и тъй като съвсем наскоро ми попадна една много интересна, реших да ви я препоръчам като и направя едно до колкото мога интересно представяне.
Книгата се казва "Превъплащенията на вълкът пазител", автор е поета Драгомир Петров.
Особенно силно е препоръчвам на тези които не вярват в възможноста да се е запазило нещо от българското езичество. А също така и на Рокси, защото в нея може да намери още интересни неща за Боян магесник или други подобни, намери си от нета и "Слово о полку игорове" боянът от него май си е нашенски, май сме впечатлили киевския княз Святослав Игорович със нещо!. А за всички любители на родното гарантирам, че това ще е едно безкрайно интересно четиво.
Авторът не е професионален историк, но напълно ще се съглася с едно негово твърдение, че големи открития понякога се правят именно от любители, защото те са подтиквани от чиста любов към предмета на своята дейност и не страдат от излишни предрасъдаци. Книгата е написана професионално, художествено издържана и с впечатляваща библиография. Александър Фол я сравнява с " В името на розата" на Умберто Еко, но в предвид, че последната е само с художествена стойност ще си позволя да направя едно друго по пълно сравнение с един скандален за християнският свят безцелър "Светата кръв и светият грал".
За тези които не са я чели автори са 3 разследващи журналисти М. Бейджънт, Р.Лий и Х.Линкълн. Сюжета тръгва от журналистическо разследване на едно средновековно съкровище открито в южна франция от един свещенник през 1890 и стига до впечатляващи разкрития относно християнството и самата личност Исус, както и някой особености около скритата история на европа.
Така и в "Превъплащенията на вълкът пазител" се започва с легендата за едно хайдушко съкровише и разследване на преданията около него. В последствие се откриват превъплащенията на древните митове и войнски посветителни практики запазени у хайдутите. Пътят на едно древно езичество живо едва ли не до днес.
*Нека бъде дървото до небето, но ако лишиш го от корени,
пада то като тънка тревичка.*
| |
| |
| 
|
|
