Кръговратът на смъртта и раждането е едно и атическите селяни са го осъзнавали много добре; то се е запазило в мъдростите на всяко селячество от рода на "Бог дал, Бог взел" и т.н. Древният човек си е бил доста по-фаталист от съвременния човек, щото е нямало технологии и медицина да вярва в тях. Винаги на крачка от смъртта, винаги примирен със стихийността и непредвидимостта на природните сили, които се е опитвал да привлече на своя страна чрез ритуали, жертвоприношения, мистерии и екстатични танци.

Това обаче изобщо не означава, че егото му (себеимиджа) е мръдвал и на милиметър в посока към познанието за единство на нещата, липса на деятел и тотална илюзия на идентификацията с тялото и мисловно-емоционалния апарат.

Последното е било в периметъра на съвсем друг тип съзнателно търсене, неслучайно държано в секретност от селячеството и гражданите на полиса.