БЪЛГАРСКИ корен! Идващ от хилядолетията в нашия език!
От ИМЕОН до ДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ!

Точното им значение не е съвсем ясно, но, доколкото си спомням, СУР иде от древноарийското СУР(ИЯ) - "свещен" "благодатен". В някои древноарийски езици "сур" означава и "бял", което е обяснение на БЕЛОТАТА като СВЯТОСТ, БЛАГОДАТ! В нашия език е запазен израза "СУР ЕЛЕН". А еленът във вярванията на древните българи е едно от най-благородните и тачени животни. Както и в митологията на келтите - ЦЕРНУН с ЕЛЕНОВИТЕ РОГА!

А ХАР, ХАРЕН е също древнобългарска дума. Спомни си "нека е ХАРНА(О)...." в много наши наречия. ХАР, ХАРЕН има значението най-вече на МЪДЪР, УМЕН.... Като в "старо-харо", например.

Колкото хора, толкова мнения!