СЛАВЯНИ И ПРАБЪЛГАРИ - БИТ, КУЛТУРА, РЕЛИГИЯ И РАЗСЕЛВАНЕ

Великото преселение на народите и разпадането на Римската империя поставят края на античността и началото на средновековната европейска цивилизация. Един от регионите на континента, където сблъсъкът между "стария свят" и варварските племена се чувства осезателно, е Балканският полуостров. В продължение на няколко столетия неговият облик се променя, в резултат на етнически, социално-икономически и политически процеси.За славяните съществува богата историографска литература и разнообразни извори. Те са първата етническа група, която се заселва на Балканския полуостров. Първите исторически сведения в полулегендарна форма се срещат в произведенията на древногръцките автори Йоан Скилица,, Софокъл, Херодот, Хизоид и други. Те съобщават за племената и народите, населяващи териториите на север от Черно море. Най-ранните писмени сведения за славяните от І и ІІ век са дело на римските автори Клавдий Птоломей, Корнелий Мипот, Плиний Стари и Тацит. Те споменават славяните под събирателното име венеди, като ги определят за източни съседи на германците. Сведения за славяните се откриват в картотеката на Римските пътища, известна с наименованието "Talyla pentingeriana" и Юстиниянови кодекс. За периода ІV-VІ век информация дава готският историк Йорданес в своето произведение "Гетика". Данни за историята на славяните се съдържат в съчинението на Приск и Псевдо Цезарий - "Диалози". Славянските заселвания и нападения на Балканския полуостров се отразяват в произведенията на византийските автори: Йоан Зонара, Йоан Малала, Менандър, Прокопий Кесарийски /"За войните, за стоежите", "Тайна история"/ и други. Сведения за славяните дават хронистите Мерцалиян Комес, Михайл Сирийски, Теофан Изповедник /"Хронография"/ и Теофилакт Симоката. Славянските нападения на Солун са описани в цикъла "Чудесата на свети Димитър". За техния бит, военно дело и материална култура данни се съдържат в "Стратегикон" на Псевдо Маврикий. Извор за ранната славянска история са останалите жилища, оръдия на труда, оръжия и керамика.
Темата за религията, културата и бита на славяните е добре проучена в историческата наука. Един от авторите, който се спира на този период е Пайсий Хилендарски в своята "История славянобългарска" от 1762 година. Той представя българското минало в романтичен план. Първите научни изследвания по посочената тема се правят от Марин Дринов в неговия труд "Заселение Балканского полуострова славяноми". Той пише за произхода на българския народ /фино-чудски според него/ и за заселването на славяните на Балканския полуостров. Ранносредновековната българска история се разглежда в "История на българите" от Константин Иречек. Авторът акцентира върху държавната уредба и ролята на географския фактор в ранносредновековна България. Подробно изложение по темата прави Васил Златарски в "История на българската държава през средните векове". Показателно е подзаглавието на том I, част I "Епоха на хуно-българско надмощие". Авторът посвещава целия том на историята на прабългарите, а на славяните отделя няколко страници. Обзорен характер има трудът на Петър Мутафчиев "История на българския народ". Както Константин Иречек, той се спира на географския фактор, акцентирайки върху негативното византийско влияние в България. Темата се разглежда в монографията на Петър Петров "Образуване на българската държава". Приноси имат и други автори: Иван Дуйчев - за славянските нападения през VІ век; Веселин Бешевлиев - за прабългарската религия и култура; Геновева Цанкова - за седемте славянски племена и северите; Васил Гюзелев - за ранната история на прабългарите, за хан Аспарух и образуването на българската държава и за ролята на хан Тервел при отблъскването на арабската обсада при Цариград. Руските историци Василевски, Державин, Погодин, Успенски и Серебрянская също имат трудове по въпроса за заселването на славяните на Балканския полуостров.
Най-ранното писмено сведение за пребиваването на прабългарите на север от Кавказ се среща в Анонимен Римски хронограф от 354 година. За тяхната история данни дават византийските автори Агатий, Енодий, Йоан Антиохийски, Йоан Зонара, Йоан Малала, Марцелиан Комес, и Павел Дякон. Сведения се откриват в произведенията на готския историк Йорданес, в хроники на латински език, в "История на Армиения" на Моисей Хоренски и в арменска география с наименование "Атхарацуиц". Прабългарските нападения на Балканския полуостров са описани от Менандър Протектор, Прокопий Кесарийски и Теофилакт Симоката. За тяхната история през VI и VII век сведения дават патриарх Никифор и Теофан Изповедник. На базата на събраната информация в българската историография е създадена литература, чийто автори са: Александър Бурмов, Александър Халиков, Васил Гюзелев, Васил Златарски, Веселин Бешевлиев, Димитър Ангелов, Иван Венедиков, Иван Дуйчев, Иван Шишманов, Петър Мутафчиев, Петър Петров, Страшимир Лишев и Стефан Младенов. В последните няколко години върху историческото развитие на прабългарите работят Йордан Вълчев и Петър Добрев, които повдигат нови въпроси. Източник за историята на прабългарите са останките от градища и съкровищата им от Вознесенка, Глодоси, Малая Перешчепина и Нодь Сент Миклош.
Първите сведения за произхода на славяните са от ХІІ век. Съвременната наука установява, че те спадат към индоевропейската езикова и етническа общност, която започва да се разпада през четвъртото хилядолетие преди Новата ера, а славянската етническа общност се оформя в първото хилядолетие. За прародина на славяните се смята Европа. Средновековните летописци считат, че най-древната тяхна територия са земите по долното течение на река Дунав. Археологически и лингвистични проучвания установяват, че протославянската /балтославянската/ общност населява област, чиито граници са: на север - Балтийско море, на запад - река Висла, на изток - река Днепър и река Крипят, на юг - Карпатите и степите на север от Черно море. В началото на Новата ера започват придвижвания на племена и народи. В резултат на Великото преселение на народите през ІІІ век част от славяните напускат първоначалните си територии. Оформят се три племенни групи славяни - западна, наречена "венеди" или "венети", източна - "анти" и южна под името "славини". За наименованията на славяните сведения дават римските автори Плиний Стари, Тацит и Клавдий Птоломей. Те назовават славяните "венеди", като Плиний Стари в своята "Естествена история" отбелязва ,че "венедите" обитават земите на изток от германците до река Висла, Тацит пише, че източни съседи на венедите са сърматските племена, а Клавдий Птоломей изказва мнението, че населяват крайбрежието на Балтийско море и поради това то се нарича "Венедски залив". В движението си на запад славяните преминават река Висла, река Одер и се насочват към река Елба. Под тяхно влияние германските племена също започват да се разселват. Доказателство, че славяните обитават тези територии е наименованието "полабски славяни", което произтича от славянското име на река Елба - Лаба. От западните славяни по-късно се формира народността на поляци, чехи, словаци, моравци, словени и хървати. В своето придвижване на изток славяните достигат до извора на рекаВолга и поречията на Москва река и река Ока. По-късно от този клон се образува народността на руси, беларуси и украинци. В историческата литература те са известни под името "анти". Най-сложен е въпросът с преселението на славяните на юг. То се осъществява на два етапа. През ІV - V век те се преселват в земите на север от река Дунав в Дакия и Панония. Заселването на славяните е съпътствано от нашествията на народи, идващи от Средна Азия, известни като тюрки. През този период се осъществява разселване на хуните. Те увличат след себе си племена и народи, между които са славяните. Хуните създават своя държавна организация в Панония с предводител Атила, наричан от византийците "бич божий". В хунската държава като подчинен елемент участват славяните. След смъртта на Атила през 453 година хунският хаганат се разпада.


P.S. не е много по темата, сори

Когато е достатъчно тъмно, можеш да видиш звездите.