Никога не ми е хрумвало да вляза там!
Отново, ако искам да разбера какво казва християнското учение по даден въпрос, ще се обърна не към клубарите от "Християнство", а вероятно към някоя книга, която би го обяснила. Или ще питам някой богослов? Те са ги учили тия неща, *истинските* неща, и макар че са им пълни главите и с много плява, предполагам, че един разумен човек може да я отсее и да гледа критично на нещата.
Но с твоето изказване ти ме заинтригува какво е туй нещо (викаш, Хари Потър нападали даже? Толкова християнска книжка! За борбата между доброто и злото! Какво лошо виждат в нея ) и ще взема да го посетя да се позабавлявам малко.
Сатанизирането на Слави Трифонов също може да се разглежда от гледна точка психо(пато)логия на тълпата.
Но нима преди християнството да не е имало тълпи?! И нима са били по-разумни тогава?...
Не изпитвай лошо чувство към християните. Аз познавам християни, които са добри хора. Дори такива, които не мисионерстват!
Лошото чувство трябва да е адресирано просто към хорската глупост. Като цяло.
И не си затваряй очите пред факта, че християнството носи в себе си някои ценности, които обществото ни е приело, и то за добро.
Ценността да си добър към другия.
Ценността на любовта.
Ценността на това, че ти самият, като личност, си по-важен от обществото, и че имаш отделна съдба от тази на колектива и на рода си.
Представата, че всеки има шанс; че всеки е отговорен сам за постъпките си;
че какво правиш тайно е също толкова важно колкото това, което правиш явно;
че в крайна сметка човек трупа добрите и злите си дела на собствения си гръб и все някога ще плати за злите (това, мисля, и Уика приемат?).
Всичко това са ХРИСТИЯНСКИ ценности! Тази концентрация върху индивида в езичеството я няма! Ако живеехме в езически свят, никой нямаше да те пита *ти* какво мислиш за боговете: мисли си каквото искаш, но ние всички заедно сега отиваме да правим жертвоприношение и ТИ ИДВАШ С НАС. Защото ние, твоят род, решаваме за теб и определяме живота ти. Нямаш избора да бъдеш различен и да отказваш да принадлежиш към нашата общност. Направиш ли го, ще си outcast - и много скоро ще умреш, в крайна сметка. Или поне животът ти ще бъде много гаден.
Днешното общество е по някакъв начин "надраснало" християнството. След като се е освободило от Средните векове, постепенно се секуларизира, та до днес, когато религията дори не е част от живота ни. И сме зарязали много от тия ценности.
Резултатът е, че сме се превърнали в нещо, което е по-близо до онова, което езическото общество някога е било.
Дори жената постепенно възвръща мястото си и самостоятелността си, която е имала през езическо време и която и е отнета от християнството!
Не бях права, като казах, че сме надраснали християнското общество. По-скоро, не сме дорасли за него. Все още сме си езически устроени. Но все пак, повлияни сме от всички тези ценности, които изброих (въпреки че често не ги спазваме), и това, според мен, е добре! Това, според мен, води до възможността ни днес, за разлика от преди 1000 години*, да бъдем индивидуалисти!
А когато ставаме тълпа, сатанизираща Слави Трифонов или групово оплюваща Хари Потър, или пък (поглед назад) събрала се на мегдана да се изкефи на изгарянето на някоя вещица - тогава ние никак, ама никак, не сме християнско общество... Спомни си, че Христос също е имал проблеми с тълпите!
И между другото... къде съм казала, че не съм езичник? Мисля досега не съм се изказвала по този въпрос
----
* според скандинавската ми гледна точка
From now on, I want you all to call me "Loretta"!
|