Благодаря за инфото - беше много информативно, както почти всичко, което съм чела от това списание. Благодаря ти и за това, че ми спести време за търсене на подобна информация! Намерих инфо за празниците оф лайн и то там където най-малко може да се очаква - в една стара готварска книга, подарък от свекърва ми :)))) Представлява нещо като историческо-езически обзор на обичаите, който разбира се завършва по вкусен начин :)))) Преди малко преписах пасажа за коледните и новогодишни празници:

"Koледните обичаи (25 декември) са известни на всички славянски народи. Българският етнограф академик Михаил Арнаудов, правейки преценка на традиционната обредност, изказва все по-налагащо се мнение, че “древнните славянобългари са имали една чисто икономическа година, в която езическите празници са били полските им работи и изобщо земеделско-стопанският бит…” Toй пише: “Навред ние долавяме като основен мотив на церемониите не някакви отвлечени идеи за света, а нещо по-реално – именно грижата, твърде човешката грижа да се осигури чрез действия и думи... здраве, плодородие и урожай”.

Възникнали през езическия период, двата празника Коледа и Нова Година са всързани със земното слънцестоене, с възраждането на слънцето и с началото на новата слънчева година. Върху празника Коледа влияние са оказвали зимните празници на древния Рим – Сатурналиите, Брумалиите и януарските Календи с техните жертвоприношения, празнични трапези, размяна на подаръци и пр. Названието “Коледа” произлиза от римското “календе”, както наричали първия ден на всеки месец. Христианството въведено като официална религия през IX в., не променя коледните и новогодишни обичаи и езическите лелементи се запазват.

В различнните райони на страната коледните и новогодишните обичаи показват известни различия. Вечерта преди Коледа е Бъдни вечер. На трапезата са поставяли всички произвеждани хранителни продукти – боб, зеле, жито, царевица, грозде, дини, тикви, круши, сливи, мляко, туршии, а така също постни сарми или пълнени чушки, баница. Приготвяли са обредни хлябове със ребърна пара, познати като боговец, колак, вечерник. Те са били украсени със символични фигури, изобразяващи основния поминък на семейството. В Софийско са правели два вида обредни хлябове:
- погача – прясна турта (пита), в която е имало колаче и сребърна пара: разчупвали погачата на парчета, които наричали за къщата, за стопанина, за стопанката, за членовете на семейството, за добитъка. На когото се паднела парата, на него било щастието през годината;
- пита – в нея освен пара е имало и житен плас, тресчица от ралото, от къщата, от овчарската колиба и пр., питата също била разчупвана и раздавана на членовете на семейството.

В някои райони на страната задължителни ястия на Бъдни вечер са зелевата чорба с нарязан на ситно праз, поръсена с червен пипер; яхния от маслини или зрял фасул; печена или варена тиква; мед с орехи; пресни плодове и др.

Вечерта срещу Нова Година или Васильовден съперничи с Бъдни вечер. Обредната трапеза е същата, както за Коледа, но на новогодишната трапеза има и пача от свинска глава и баница с пара и дрянови клонки в нея, позната в много райони на страната като “баница с късмети”. С голямо нетърпение са очаквали разчупването й и раздаването на парчетата, в които е имало дрянови пъпки, наречени за учение, за женитба, за здраве, за щасте и пр. Момите скривали под възглавницата си първият залък, за да сънуват мъжа, за когото ще се омъжат. Сървакарите, които посещавали домовете, били дарявани с кравайчета, сушени плодове, захарчета. Традиционни коледни ястия са: печена на фурна пуйка или гъска с кисело зеле; пълнена пуйка с опиз или кестени; печено прасе-сукалче, сарми от свинска кайма и кисело зеле; свински пържоли и баклава."

“Българска Национална Кухня”
Любомир Петров
Николай Джелепов
Евгени Йорданов
Снежина Узунова
Земиздат - София – 1978

Редактирано от d8a на 09.12.02 14:58.