Проф. Овчаров съживява култа към бог Митра

65 минерални извора очакват туристи в Родопите.
Скалният храм на персийския бог Митра от 3-ти - 4-ти в. е на път да се превърне в истинска туристическа атракция за Родопите. Уникалното място е само на 7 километра от ГКПП Златоград, край пътя за малката гръцка община Термес. Светилището е единственото в Родопите, от него са оцелели релефно изображение на подвизите на божеството и аязмото с минерална вода, която е с доказани лечебни свойства. Наскоро археологът проф. Николай Овчаров и златоградският бизнесмен Александър Митушев обявиха намерението си да работят по общ проект с гръцки учени. Той ще обхване и византийския, и старобългарския манастир в землището на кърджалийското село Добромирци.
Историята на Скалния храм

Бог Митра бил роден в пещера на 25 декември, също като Исус Христос. „От някогашното светилище на бог Митра е останала една скала с барелеф. Старината е била подложена на вандалски натиск от иманяри. Големият български археолог Богдан Филов и колегата му от САЩ Уейт Емор преди 85 г. се натъкнали на релефа по време на разузнавателните експедиции по новоприсъединените към България земи през Първата световна война”, разказва проф. Овчаров. Това е храм на бог Митра, наричан от археолозите митреум, в България досега са разкрити едва 6 такива паметника. Култът към божеството е бил разпространен у нас около Сердика, Пауталия и Филипопол. Светилището край Термес вероятно е четвъртият център, който включва Родопите, предполага Овчаров. Край Монтана, Плевен и Стара Загора също са проучени подобни скални светилища. Плевенското край село Крета е копие на това до гръцкия град Термес, с размери 7х6 метра. По-късно

митраизмът се преплита с християнството,

обяснява археологът. „Основният подвиг на бог Митра, изсечен във фриза върху скалата край Термес, е победа над разярен бик. Митра надвива и Слънцето, както и лошите сили в образа на Земния бик. От кръвта на убитото животно произлизат растенията и всички живи същества, гласят легендите. Когато Митра се прицелил с копието си в скалата, от там избликнал свещеният извор - аязмото с лековитата вода”, казва Овчаров. „Митра е персийски бог с древен произход, но преди Новата ера е бил второстепенен персонаж. След І в. обаче той става основно божество и след създаването на Римската империя навлиза с доста по-мощен устрем по тези земи, отколкото християнството. В 3-ти в. всички легионери са били почитатели на бога Митра, а митраизмът е бил особено демократичен, допускал е до себе си воините, робите и дори жените”, разкри още археологът. Вероятно много от по-късните митреуми са правени на местата

на стари тракийски светилища,

но това все още е само хипотеза, уточни Овчаров. Предстои среща на български и гръцки учени за обсъждане на съвместния проект, с който ще се кандидатства за финансиране по европейските програми. Според Овчаров и Митушев инициативата ще даде една изключителна перспектива за двете страни, защото от Термес до Златоград разстоянието е само 7 километра, а 40 км са до Ксанти. Този уникален паметник може да ни свърже с много други на юг от границата, подчерта Овчаров. Почти до светилището на бог Митра се намират 65 лековити минерални извора, от които веднага след отварянето на ГКПП Златоград са се възползвали хиляди българи. Само по великденските празници с представяне единствено на лична карта границата са преминали 11 000 нашенци. Новият ГКПП в местността Св. Костадин бе тържествено открит от българския и гръцкия премиер Бойко Борисов и Георгиос Папандреу на 15 януари т.г.

В административния център на Термес е необичайно пусто. Кметът притеснено си спести и името, и разговора под претекст, че е зает. Дядо Ахмет Рафетоглу обаче с усмивка обясни: „Тук някога е било българско. Хубава земя,

ама забравена от всички политици

Стъпваме върху пари, много пари и дано българите се окажат по-амбициозни и заедно с нашите управници да направят нещо за развитието на този край”, довери 82-годишният пенсионер. Община Термес се състои от 5 селища, пръснати по родопските скатове, а хората се прехранват със земеделие и животновъдство. Всички са мюсюлмани, имат си джамия, гробището им е по ислямски тертип. Гръцката държава им е изградила малка черква - за всеки случай, но тя стои празна и заключена. Старецът издаде и размера на пенсията си - 730 евро, и изрази надежда, че ще мине по новия път да похарчи малко пари у нас.
.
Инвалиди прохождат
Изворите в този район са известни в цяла Гърция, идват хора от всички краища, обяснява геологът Константин Перьов. Разказвали са му, че болни в инвалидни колички след 15 бани прохождат. Гъбични заболявания, лишеи по кожата, всичко може да се излекува. Съдържанието на литий, силициева киселина и въглероден двуокис във водата я прави целебна. Термес е уникално геотермално поле, което започва от рудника край река Ерма. Минералните води се движат по тектонските разломи или т.нар. рудни шиги, които ги дренират. Температурата в Ерма река е 92 градуса по Целзий, а най-топлият извор в Термес е 55 градуса, наричат го Краставия. В долината, където са трите селища Ано, Мезо и Като Термес, тече Елидзе река. Водата в аязмото на светилището също е лековита, но е с по-ниска температура. Има изградена и българска къпалня. Германска фирма е изследвала количествата дренирани води в Термес, за да се определи дебитът на водите, които могат да бъдат ползвани в България.