|
Тема |
Re: Годишният кръг на келтските празници [re: Kossoman] |
|
Автор |
DarthVader™ (power) |
|
Публикувано | 14.12.09 14:43 |
|
|
Предполагам си чувал за Адонис? Нали не го бъркаш с Адонай?
Та в древността е имало различни ритуали през пролетта , като например:
-Правене (на 21-22 март) на фигурки от кал на мъж и жена и след това да се поливат. Женската фигурка е по-голяма и е на богинята Гаури (плодородие). след това засаждат някакви растения и след покълването им пак се събират и играят хоро около покълналите.
- В Европа ритуалът е бил малко по-различен, като има различни вариации, но дефакто е със съата цел - възхвала на богинята на плодородието.
-На 25 март римляните празнували възкръсването на Атис с необуздана радост, като празненството приемало формата на карнавал. Това бил Празник на радостта - Hilaria (римлянинът може да ни светне повече по въпроса)
- също така е имало празници на плодородието на първото пълнолуние след пролетното равноденствие, не го бъркай с пасхата, защото е от преди да има евреи.
Всъщност съвпадението на мнимото възкръсване на Ицко Христов е учудващо със съвпада си с езическите празници на плодородието по същоото време.
- германската богиня - макиа Еостре също се е празнувала тогава, даже от там идва името Великден на английски- eostre => easter.
- В България на този ден кукувицата известява за края на зимата (смъртта)
А самото слънце — това е младият, светъл, златолик бог Даждбог. На празника Коледа (22 декември — зимно слънцестоене) той се ражда. Наричат го Коледа — слънцето младенец, новороденото слънце. От тогава той започва да расте — денят се удължава. На 21 март (пролетното равноденствие) — слънцето-дете Коледа става млад мъж и го наричат Ярило. Тогава денят е равен на нощта. До Къпалските празници (22 юни — лятно слънцестоене) младото слънце Ярило достига своя апогей и вече е зрял мъж, когото наричат Къпало. Тогава денят е най-голям в цялата година. От там насетне слънцето-мъж Къпало започва да се смалява, за да достигне своята старост и в деня на есенното равноденствие (23 септември) го наричат Хърс — слънце-старец. От този миг до следващия празник Коледа старото слънце залинява, смалява се и умира (когато нощта е най-дълга), за да се прероди отново в новороденото слънце Коледа.
П.С.
Та на Коледа не се коли ицко, той сам си пуква тогава. Защото ицко всъщност е партизанското име на Слънцето!
Силата е нищо без контрол.
|
| |
|
|
|