По принцип това са логични явления, особено за западните развити държави. Държавата по принцип сама по себе си е продукт на женския начин на мислене. И от тази гледна точка, е нормално в държавната бюрокрация, която бидейки продукт на вкореняването, на женския аспект, почти напълно да отсъстват истински мъже. По принцип да станеш част от един тромав механизъм, много трудно податлив на промени, в който "колективът" (а "колективният дух" почти винаги олицетворява посредствеността, глупостта, корумпираността) мачка силата и инициативността на отделния човек - това не изисква от този, който е там, да бъде мъж, а обратното - да е убил мъжкото в себе си.

Това по принцип важи за всяка една администрация, но особено за тромавата и потънала в корупция, некомпетентност и безинициативност държавна админстрация. Наличието на много хомосексуалисти в политиката е просто един от аспектите на това явление. Но хомосексуалистите са удобни поради това, че са лесно манипулируеми и от тази гл.т. са идеални слуги на хората, които искат да управляват чрез тях. Понеже примерно публичното разкриване на нечия хомосексуалност би предизвикало скандал и сринало кариерата им.

И от тази гледна точка, когато самата система на държавната администрация не предполага хората в нея да са мъже, е нормално и тези хора да натрапват закони, които съответно също да целят да убият мъжкото в човека. И колкото по-развита и с по-големи традиции е една държавна администрация, толкова по-бързо да изпедерастява самата държава. Затова и западните държави са лидери в изпедерастяването и налагането на изпедерастели закони на гражданите си.

От друга страна някои малцинства, макар и паразитно облагодетелстващи се от такава система, не са основният проблем. Основният проблем е по принцип унищожаването на мъжкото в отделния човек, отнемането на неговата жизненост, инициативност, превръщайки го в роб на една система, чието вампирско съществуване се е превърнало в самоцел. Процес, продължил през последните 5 000 години и достигнал пиковата си точка днес.

Например движението на феминистките се явява някакъв израз на гнева на грозни, психически неуравновесени и сексуално незадоволени представителки на женския пол. Само една грозна и злобна жена би протестирала примерно срещу това, че мъжът възприема жената като сексуален обект. Понеже знаят, че самите те нямат големи шансове да се превърнат в сексуален обект.

Но нека си протестират, нас грозните, психически неустойчиви и злобни жени не ни интересуват, а красивите, свежите и сексуално разкрепостените. Колкото и да протестират грозните феминистки например, порноиндустрията продължава да процъфтява, където се рекламират и най-красивите жени (цялостно красиви - в смисъл, че красотата им става видима от много гледни точки - не само като красота на лицето и тялото, но също и като красота на половите органи, а също и - изразяваща се като сексуални умения).