Ранната праславянска форма на думата език вероятно е била *dindzu като началното и вътрешнословното d е изчезнало. В старобългарски думата се е изписвала с йотувана малка носовка и е звучала подобно на "йензыкъ" като наставката -къ е вероятно по-късно добавена по подобие на други думи като камък, пламък и др. В някои родствени славянски езици съществува връзка на думата език с думата "дълъг", което се обяснява с вероятна табуация, поради магическата функция на думата език.

В старобългарската епоха думата език е означавала и "народ" - веднъж по подобие на лат дума lingua = език, народ, а езичество е производна от думата език със значение народ, което пък навлиза от превод на гръцката дума "етникос"=езически