Вчера докато се потих в сауната се позамислих за нашето неуспешно гражданско общество и се върнах назад в родовата ми история. Установих, че от двеста години насам в родовата ми линия няма нито един мъж, чиито живот да е преминал изцяло при условията на един и същи обществен договор. Всеки от моите предци е преживял поне една смяна на обществените условия. Като всеки преход е без каквато и да било приемственост между старият и новият обществен договор. Изброявам преходите, които преживяваме и които са преживели дядовците ми - Аз и най-големят ми син сме родени преди началото на последния преход от 1989 г. Баща ми преживява втори преход - 1944 и 1989 г. Дядо ми е роден в Царство България и завърши живота си в Народна република България. Прадядо е преживял двата нелеки преход на Освобождението 1876 г. и 1944 г. Прапрадядо и неговият баща са родени през турско и са преживели Освобождението.
Шансове да живеят в гражданско общество в най-добрия случай имат моите прапраправнуци, ако междувременно не се случи някой друг преход.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите