Ден първи - петък, 27 юни

В края на работната седмица, двете с Къдли тръгнахме ентуасиазирани и обнадеждени за страхотното събитие, което вече бе започнало в Свищов. Всъщност бяхме почти като студентки на сесия, както и си помисли контрольорката на билетите в рейса, откарал ни през Балкана и равнините на север до живописния дунавски град. Още с пристигането ни в хотела, намиращ се най-близо до Градския стадион на "Академик (Свищов)" - една от главните арени на действия на Първия фестивал на Древния Рим в нашата страна, на входа се разминахме с двама римляни в тоги. Рано привечер пътешествието ни през България бе завършило, но пътешествието ни назад във времето тепърва започваше.

Оставихме малкия си багаж в стаята и отидохме на градския стадион. Пред очите ни се разкри обаче не игрище, а бойно поле, на което една ожесточена битка между имперската армия и варварите беше към своя край. До него над трибуните се издигаше римски военен лагер от дърво. На равното, храбрите римски воини имаха явно надмощие преди окончателната победа - на земята лежаха победените им врагове, както и убити римляни. Според предварителната информация, очаквах да видя сред варварите предимно даки, но те се оказаха една доста разнолика смесица с не-дакийски вид (включващ раирани синьо-бели панталони или карирани десени). Слязохме по-близо до зрелището и край снимащите журналисти отстрани на пътеките за бягане намерихме и уморения от дневните тренировки в горещините, но доволен от цялото събитие Последен Римлянин. Смущението ми от облечените по галски "даки" скоро бе разсеяно от него с обяснението, че това всъщностм са гали. Станахме свидетели на очаквания край на битката и отстъплението на варварите. Минахме по-назад, за да освободим място за провеждането на Лустратио Екзерсито - ритуал по пречистване, извършен от жреца на легиона, легионери и група римски граждани от групата за римски обичаи "Нова Рома"- Румъния. Той започна с жертвоприношение на прасе, агне и теле. Жрецът отправи на латински молитви към великите римски богове Юпитер, Марс, Меркурий и Янус, след което всички поред прескочиха запаления огън. След като се оттеглиха към лагера, традицията им бе продължена над догарящите бали слама от невръстни граждани на Свищов.

С това проявите на стадиона за тази вечер завършиха. Очаквахме обаче началото на малко шествие от стадиона до центъра на града, и в опит да разберем нещо за това разгледахме намиращите се от другата страна на стадиона срещуположно на лагера, над трибуните, сергии със сувенири (както и реплики на антични предмети, амулети и украшения) на българските организатори и на някои от чуждите участници. Отвъд тях, полускрити от няколко големи дъба и храсти, на малка поляна се намираха палатките на варварския лагер, а хората в него се готвеха да си починат от дългия и доста топъл ден. Заехме се да поразпитаме за очакваното шествие двама варвари, които обаче отвърнаха, че това е работа на римляните. След тях един римлянин на средна възраст на няколко езика, само не и английски, се опита да ни разкаже за Адриановия вал в Британия, за чиито гражданки явно ни помисли. Все пак разбрахме, че тази вечер шествие няма да има. Долу в ниското Дунавът бе скрит в мрак, през който отдалеч проблясваха светлините на румънския град Зимница, под нас беше нощния изглед към източните части на Свищов, а нощта настъпи, за да ни отмори преди следващия изпълнен със събития ден.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Roxy на 05.08.08 00:07.