Става въпрос за изцеление на душата, когато някой е безнадеждно болен...


"- Вече изтъкна разликата между лекуване и изцеление - казах аз на Подиграващия Враните - и ми показа нагледно какво е лекуването и как го правиш. Какво ще кажеш за изцелението, искаш ли да разкажеш на читателите за него?
- Да - каза той ентусиазирано и подкрепи думите си с традиционния си положителен жест с ръка.
- Преди да говорим затова - казах аз, - кажи ми как разбираш кога човекът, който идва при теб, не може да бъде излекуван или изцелен?
- Като ги погледна и сложа ръка на рамото им, разбирам силата на тяхната вяра. Ако тя не е достатъчно голяма, не се наемам с лечение или изцеление.
- А може ли човекът да се отдели за известно време, да се помоли и да се върне с достатъчно силна вяра?
- Случвало се е много пъти.
- Изцеляваш ли понякога онези, които няма да умрат скоро, но се нуждаят от по-здрава и дълбока връзка с Уакан-Танка?
- Изцелил съм стотици хора по тази причина.
- Има ли случаи, в които пациентът не може да бъде излекуван, въпреки че вярата му е много силна?
- Да, и тогава ги питам дали биха искали да бъдат изцелени.
- Как разбираш колко са болни?
- Когато се увивам в одеалото, Уакан-Танка ми казва. Върху менталния екран виждам истинските размери на заболяването. Мога, например, да видя, че настъпилите негативни промени са необратими. Лекуването в мен и чрез мен е възможно, ако увреждането все още може да бъде задържано и спряно. Ако органът почти си е отишъл или е напълно мъртъв, нищо не може да се направи. Можеш да закърпиш дупка в дрънкалката, но ако тя се смачка, не можеш да я поправиш. Ти ми изпрати един бял мъж, който страдаше от рак. Като се увих видях, че цялото му тяло е обхванато от него. Беше ужасно. Тогава трябваше да му кажа, че ще умре и да го попитам дали иска да го изцеля. Той, от своя страна, ме запита какво представлява това и аз му обясних, че изцелението води до постигане на мир и вътрешна хармония, което всъщност е освобождаване от страха. Виждаш ли, той трябваше да разбере, че смъртта не е враг и че умирането е само бърза крачка към живота, за който сме родени, към място, където ще останем завинаги с Уакан-Танка. Белият бе млад човек, твърде млад, както мислеше той, за да умре. Ядоса се и обвини Уакан-Танка за това. Просто мислеше, че не е честно. Изцелението се занимава с всичко това. То освобождава от гнева и нараняването, премахва болката - и физическата, и менталната. В края на изцелението човек е спокоен и готов, даже нетърпелив, да умре. [Случаят наистина беше точно такъв.] "Умирането" съвсем не е най-подходящата дума, тъй като тя предполага настъпването на някакъв край, докато всъшност това е начало..."

След това се описва как точно става...