"Можем да бъдем всякакви, и сме никакви. Защото всичко, което изберем, е непълно. Защото нямаме представа от собственото си съзнание - нито го знаем как работи, нито защо го имаме."

Да, наистина се губим ние самите някъде измежду всичко и всички......понякога дори не можем да изградим сами себе си, ами все гледаме примери, модели, кумири, взаимстваме от света около нас. От друга страна пък точно всичко около нас ни учи, светът е неизчерпаем извор на......който на каквто си избере.

Според мен човек може да бъде всякакъв, хамелеон, и същевременно да държи на СЕБЕ СИ. Може да изгради, да намери себе си, да осъществява контакт с нещата около него, но и да открие кое го прави пълноценен. Но и винаги човекът ще си остане непознаваем за себе си.