На римската възстановка в Свищов видях всякакви куриози, и преживях много забавни мигове. Накрая останах с чувството, че не бих си прекарала по-добре дори и в Древен Рим. Представянето на живота на хората преди повече от 2000 години в съвременни условия беше очарователен. Какво всъщност видяхме? Легионери, които заобикалят футболните врати на стадион „Академик” преди да влязат в битка, строяват се край автомобили и се товарят с цялото си снаряжение в автобус. Освен това имаше варвари със слънчеви очила, Цезари с панталони и естествено, сенатори с фотоапарати. За тези четири дни (броя и 26, когато правехме приготовленията) успях да се проява по блестящ начин като карък, но нищо, нали винаги в последния момент ми провървяваше. Имаше много усмивки, но и не липсваха моментите, когато съм изпадала в бясна ярост и ми е идвало да взема някой тъп меч и да режа гърлото на членовете на семейството ми бавно, наслаждавайки се на тяхното страдание. Не гледайте учудено! Не се смейте! В Свищов, българския Рим, имах достатъчно време да се проява като римлянка и като варварка.
На 26.06 вечерта стана ясно, че брат ми най-накрая е успял да счупи колата. Аз никога не съм се съмнявала в него – това е божия дарба просто – да разрушава всичко, до което се докосне, особено техниката. Не беше подбрал точното време и когато разбрах, свъсих така вежди, че ядосания Юпитер пасти да яде. Във въображението си си представих как съм го хванала са врата и го душа и от време – навреме скачам върху очилата му, докато ги направя на прах. Трите дни, за които толкова съм бленувала бяха застрашени заради него. Това, което не можех да му простя беше възможността да провали рождения ми ден…. Като го споменах, нека да споделя с вас, че от малка си мечтая за тога парти, но така и не е станало, понеже гостите ми винаги са били прекалено суетни и не биха прежалили външния си вид, обличайки някакви си чаршафи. Община Свищов и Legio I Italica, обаче ми оказаха своята подкрепа като подготвиха тридневен празник в моя чест! Благодаря ви, приятели! Вашата лоялност и услужливост никога няма да бъдат забравени!
В девет и половина сутринта колата вече беше оправена и с баща ми тръгнахме на път.
Отидохме на стадиона, където видях центурион, който си купуваше българско кебапче и го носеше внимателно в пластмасова чинийка, а зад него имаше хладилник с напитки, на който беше лъснал надписа „Загорка”. Отначало тези моменти ми бяха доста причудливи, но после свикнах и започна да ми харесва. Ритуала, за който бяхме дошли (очистването) доста се забави,а после весталките го изпълниха точно от страната на стадиона, където нямаше жива душа да гледа. Както и да е … с макс зуум на апарата успях да ги видя … донякъде. След ритуала последвах весталките до лагера, където се почувствах доста уютно… доста странно чувство, предвид факта, че бях далеч от къщи и имаше много хора. Предполагам, се дължеше на факта, че част от душата ми е останала назад във времето – в Древен Рим и на това място можеше отново да се съединя с тази частичка от мен. Сякаш най-накрая бях там, където принадлежах. Запознахме се и с Римлянина. Бих поостанала още малко в лагера, но така трудно постигнатата хармония и щастие бяха нарушени от звъненето на телефона ми. Беше баща ми. Не стига, че го мързеше да се качи, ами ми дава и зор! Тъмни облаци отново, Юпитер ми завижда за погледа … отново. Първата битка ми беше много интересна,както и началния сюжет. Накратко: Легионерите искат да минат през земите на варварите с мир, но варварите не дават и се стига до битка. Успях да се изплъзна от зоркото око на полицая и се смесих с журналистите и медиите, където можеше да наблюдавам битката от по-близо, без да гледам гърбовете на журналистите. Гвоздея на програмата за първия ден бяха гладиаторските битки. Имаше две групи – една българска и една чешка, ако не се лъжа. Представянето от наша страна си беше достойно, хайл на „Чигот”  Чехите имаха далеч по-добри костюми и също се биеха добре. Но интересното беше какво се случи между представянето на двете групи! Та … „Чигот” свърши с представянето си и излязоха чехите, които решиха да си изберат император. Думите на водещия бяха нещо от рода на: „Цезар Траян е организирал тези игри за ваше забавление и скоро ще дойде. Всъщност той е сред публиката и аз ей сега ще го намеря! Кой е нашият Цезар?” След което той се запъти към баща ми.
„А, не, не и аз” – каза той … обаче точно него бяха избрали. Връчиха му една бяла тога, в която не можа да се събере, но това е отделен въпрос. Изпитах силна фрустрация – началната идея беше аз да съм матрона, а той моя шофьор, а те я провалиха. А те го въздигнаха до Цезар! И то не кой да е, а самият Траян! Баща ми прие много присърце ролята си и дори след като смъкна бялата си тога продължи да раздава заповеди насам-нататък. Една от тях гласеше, че е време да си тръгваме и много му се спи. Погледнах „Траян” на криво и ми се искаше да променя историята като го убия чрез заговор. Но си останах със искането. Ден първи от Римската възстановка свърши за мен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите