любимият ми мит е платоновата версия на мита за ерос(една нефройдиска интерпретация :).Каломаин, помня времето когато все още имаше собствено мнение и тогава коментарите ти бяха дори интересни,сега обаче явно си затънала в посредствеността на този клуб и говориш меко казано смешни неща.Тезей е цар,посветен в мистериите(което значи,че е умрял и възкръснал получавайки познание отвъд причинно следствената връзка на мелодраматичните увлечения.Бик в онези времена не се убива нито от страх(защото веднъж умрял,хероса не познава страха),нито от "любов"(защото у хероса любовта е ПОЗНАНИЕ,а не порно).Бикът е трябвало да умре и това героят го е знаел много добре,затова и държи нишката на съдбата,за да може хора като теб да забележат,че предначертаното винаги се изпълнява.сещам се за Едип,който отказа да повярва на бога и в крайна сметка не постигна нищо по различо от това което му беше предсказано и си мисля,че и да се опитваш да скъсаш нишката едва ли ще успееш преди да се е размотало цялото кълбо.доколкото си спомням и самия зевс не можеше да ги прекъсва,въпреки че беше избран единодушно за цар на всички индоарийци/иранци :).колкото до Ариадна,тя не е нищо повече от условие в този мит(ако трябва да се изразя математически :))и нейната награда е да сподели ложето на бога за да роди,друг херос,а не да върти кръгчета из гръцките острови с новия си съпруг и постоянно да му натяква ,че без нея от него човек да не е станало.колкото до тезей за него разлика между,аридна,елена и йорданка няма,него го вълнуват други неща.