Като си говорим за астрология и суеверие ето цитатче от една статия - все пак имаме експерт, който може да си каже мнението по въпроса за една предизвестена смърт. Мисля, че е имало и други предзнаменования - по-точно жена му сънувала нещо и разни други такива.
81. Предстоящата насилствена смърт била предсказана на Цезар от напълно ясни поличби... Тези поличби не могли да не му подействат. Чувствайки се при това не напълно здрав, той дълго се колебаел дали да остане у дома си и да отложи набелязаните от него работи в сената. В края на краищата обаче Децим Брут го убедил да не лишава от своето присъствие многобройните сенатори, които отдавна го очаквали. И ето приблизително след четири часа Цезар излязъл от дома си; някои от тези, които го срещнали, му подали бележка с донос за заговора. Цезар обаче смесил тази бележка с други записки, които държал с лявата си ръка, като се канел малко по-късно да ги прочете. Сетне той пристъпил към жертвоприношение и макар че за тази цел били заклани няколко животни, той не могъл да получи добро предзнаменование. Но Цезар пренебрегнал тези предупреждения на боговете и влязъл в курията. При това той се присмял на гадателя Спурина, който го предвардвал от датата „петнадесети март", и го изобличил в лъжа, тъй като по думите на Цезар петнадесети март настъпил, без да му се случи каквото и да е зло. В отговор на това Спурина казал: „Да, петнадесети март настъпи, но още не е изтекъл."
82. Когато Цезар сядал на мястото си, съзаклятниците го заобиколили, давайки си вид, че искат да му говорят по служба, и веднага Тилий Кимавър, който се нагърбил с първата роля, се преместил по-близо уж под предлог за някаква молба, но Цезар му махнал с ръка и с жест показал, че отлага работата за друго време. Тогава Тилий го заловил за тогата и за двете рамена. Цезар извикал: „Но това е вече насилие!" Веднага щом се извърнал, един от двамата братя Каска му нанесъл рана малко по-долу от гръкляна. Цезар хванал Каска за долната част на ръката и я пробол с металната пръчица за писане, като се опитал да скочи, но едно друго нараняване го спряло. И щом забелязал, че го нападат от всички страни с голи мечове, той покрил главата си с тогата и същевременно с лявата си ръка свалил гънките на гърдите си чак до глезените, като искал да падне колкото е възможно по-прилично, а също да закрие и долната част на тялото си. В това положение той бил пронизан от двадесет и три удара и само при първото нараняване издал стенание, без да произнесе нито дума, макар че някои разправяли, че той бил казал на гръцки на спусналия се върху него Марк Брут: „И ти ли, мое дете?. . ." Бездушен, той останал да лежи няколко часа на същото място, тъй като всички се разбягали.
|