... а сега имам и възможността да ви го представя: откъс от староанглийската поема "The Dream of the Rood" ("Сънят на кръстното дърво") и описанието на разпването на Христос в нея. следващото е мой превод по този на съвременен английски от Констанс Б. Хайит в книгата "Beowulf and Other Old English Poems", издадена от Bantham Books.

"Младият Герой - който беше всемогъщият Бог - свали дрехата си; силен и непоколебим, той се издигна на високия кръст, смел при вида на множеството, когато искаше да освободи човешкия род. Аз потреперих, когато Воинът ме обгърна; обаче не посмях да се превия ниско или да се сгромолясам на земята. Трябваше да стоя изправено. Бях издигнато за разпятие; издигах силния Крал, Господ(ар) на небесата, и не посмях да се огъна.

Те ме пронизаха с тъмни гвоздеи: раните ми още личат като отворени белези от жестокостта. Но не се осмелих да им навредя. Те се гавреха и с двама ни. Подгизнах ужасно от кръвта, бликаща от тялото на Човека, когато той предаде дух (когато духът му се сломи). Много жестоки удари на съдбата понесох аз на онзи хълм! Видях Бога на множеството мъчително разпънат. Тъмнина покриваше тялото на Влаетеля с облаци; над нея през облаците проби ярко сияние в подоблачния мрак. Всичко живо ридаеше, скърбейки за падението на Краля. Христос бе на разпятието.

Но сега пъргави мъже дойдоха отдалече, бързайки към Принца. Аз гледах всичко това. Бях горчиво развълнувано от мъка, но се приведох до ръцете на воините, покорно и ревностно. И те взеха Всемогъщия Господ, освобождавайки го от тежкото мъчение.Воините ме оставиха да стоя там, оплискано с кръв, бях ужасно изранено от върховете на гвоздеите. Те оставиха долу тежкия Воин и застанаха край главата му. И гледаха Бога на небесата, и той лежа там за кратко, изтощен от голямото изпитание. Те започнаха да му правят гробница - воините все още виждаха тежката му орис - издялаха я от светъл камък и положиха в нея Владетеля на победите. Когато бяха готови да си тръгнат, изморени от Славния Господ, те поеха тъжна песен, протяжна в здрачевината: той почиваше там в малко обкръжение."

Описанието прилича повече на погребение на велик воин и владетел от езическите времена, за когото тъгуват хората и природата; Христос е описан именно като такъв, той притежава свръхестествена физическа сила и твърдост на духа; малко в тази сцена освен сюжета напомня за християнско смирение или за библейския Исус, провикващ се от кръста "Отче, защо си ме оставил?". Напротив, тя е величествена и изпълнена е със сурово достолепие, апостолите са воини, а "Христос е активен и воиноподобен в своето разпване, което прилича на битка", посочва в предговора Кент Хайит.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Roxy на 01.01.08 17:07.