едва ли има човек, който да каже, аз не се влияя от нищо: нито от социална среда, нито от родители, нито от книги, медии, авторитети

с това съм съгласна.

но не и с това

май "моето усмотрение" се свежда до това кое чуждо мнение/мнения да изберем.
едно е да се влияеш, друго е да се поставяш едва ли не в зависимост.непукизмът не е чак дотам хубаво нещо, но също не чаткам защо да трябва да подражавам на някого, да избирам кого да следвам и на кого да се постарая да се харесам, вместо да бъда себе си, различна, да следвам своя път.
често пъти си мисля като направя или кажа нещо дали еди кой си го одобрява, или пък някой друг?това е важно, но аз не живея по нечии правила, защото създавам и имам свои собствени.
съгласна съм за външния фактор, за това, че с някои хора и неща трябва да се съобразяваме, но не е само това.