От когато Слънцето започва да "нараства". Митраистите са били правоверни халдеи/вавилонци/маги и са наблюдавали съдбоносната за Света промяна на небесния ход на Непобедимия Митра. Тогава бива убиван Бика: на двайсе и еди кой си Декември (10-ти месец). По релефни изображения от митреуми се забелязват две фигури, придружаващи жертвения бик (Златния Телец) от двете му страни; отпред и отзад. Едната носи в ръката си изправена (нагоре) факла, а другата обърната (надолу). Факлите са символично представяне на слънчевата еклиптика, чрез маркиране на двете диаметрално разположени позиции на хоризонта, тоест изгрева (Изток-Аполон, както е в Далфийския му храм) и залеза (Запада-Дионис, също в Делфийския храм на Алопон). Срещат се варианти на тази сцена, където фигурите имат глави на Бик и Скорпион. Такова е зодиакалното измерение на култа; знаем, че двете зодии (Телец-Бик и Скорпион) са в Опозиция, което на метафоричен език значи, че е представено началото и края на процеса наречен Година.
Нашата християнска представа е разположила празника на двамата братя светци великомъченици Георги и Димитър тъкмо когато е времето в което Слънцето преминава през тия два знака. 6 май в дните на Телец, а 26 октомври на Скорпион. Сиреч това е схващането за земеделската Година.
А след като Митра жертвопринесе Бика, кръвта му изтича под формата на житни класове.
Номадската Нова година пък започва на 21 март. Тогава празнуват българите, на коне. Тържествено развяват конската опашка и извършват ритуали, вероятно на Тангра.

Nihil agendo, homines male agere discunt.

Редактирано от Koпpивeнa_мeтлa на 31.10.07 00:32.