Малко дългичко, но щом си рекла...Това не е точно превода, който е в Библията - знам, че Метлата ще скочи срещу това. Но е точен превод все пак.А и не знам как Църквата е допуснала този прекрасен еротичен текст да остане в Библията?


ПЕСЕН ПЪРВА

Песен на песните възпява Соломон:

Нека ме целунат неговите устни!
Защото ласките ти са по-хубави от вино,
маслата ти благоухаят с прекрасен аромат,
разлят елей е твоето име,
затова момичетата те обичат.

Притегли ме след себе си; нека побегнем!

Царят ме въведе в своите покои!
Ще се веселим в тях, за тебе ще се радваме,
омайват ласките ти повече от вино,
момичетата с право те обичат!

Макар и черна съм прекрасна, ерусалимски дъщери,
като кидарските шатри, като Соломонови завеси.
Не гледайте, че съм помургавяла,
защото слънцето ме е опалило.
Разсърдиха се моите братя, та ме сложиха
пазачка на лозята;
Но своето лозе аз не опазих.

Бъди добър, кажи ми, ти, на душата ми любими,
де стадото си ти пасеш
със стадото си де пладнуваш?
Че защо да скитам като блудница подир стадата
на твоите другари?

Ако сама не знаеш, най-хубава между жените,
тръгни подир следите на стадата и яретата си паси
край шатрите овчарски.

Любима моя, ти приличаш на кобилка
във фараонска колесница.
Красиви са страните ти под сплетените нанизи
и шията ти със мъниста.
Ще ти направим златни плетеници
и огърлица от сребро.

Докато царят на трапезата пирува,
разлива ароматите си моят нард.
Любимият за мен е като китка смирна,
нощуваща между гърдите ми.
Любимият за мен е като грозд къна уханна
в лозята на Ейн-Гèди.

Колко си хубава, любима моя, колко си хубава си;
с очи на гълъбица!

Колко си хубав, любими мой, колко приятен!
Зелената трева ни е постеля,
гредите на дома ни са от кедри,
а стените кипарисови.

ПЕСЕН ВТОРА

Аз съм нарцисът на равнината,
аз съм розата на долините!
Като лилия посред трънака
е любимата ми сред момите!
Както ябълката сред горските дървета
е любимият ми сред момците!
Под сянката му аз приседнах
и ми се услади плодът му.

Той ме въведе в дома на пиршеството,
Над мен е неговото знаме - любовта!
Подкрепете ме с млинчета,
освежете ме с ябълки,
че аз съм болна от любов.

Лявата ръка е под главата ми,
а с дясната ръка ме е прегърнал.
Заклевам ви, йерусалимски дъщери,
в сърните и в полските елени,
не будете любовта, не я разбуждайте,
додето тя сама не се пробуди!

Гласът на любимия! Ето, той идва!
През планини прелита, през хълмове прескача.
Любимият ми е подобен на сърне или на млад елен.
Ето го! Той зад стената застава,
надзърта през решетките, в прозорците занича.
и ми говори любимият, и ми казва:

- Стани, любима моя, красавице моя, ела!
защото зимата свърши,
дъждът премина, отиде си,
цялата земя е напъпила,
настана времето за резитба,
гургулицата оглася земята ни,
наливат плода си смокините,
лозниците вече ухаят.
Стани, любима моя; красавице моя, ела!
Гълъбице моя, в скалните процепи,
сред върхарите скрита,
нека те гледам, нека да чуя гласа ти,
защото гласът ти е сладък,
а ти си прекрасна!

Хванете лисиците, тез малки лисичета,
които погубват лозята, когато лозята цъфтят!

Мой си е моят любим, а аз съм негова - сред розите...
Докато не е повял денят
и сенките още не са се разбягали,
ти бързо се върни, любими мой,
бъди подобен на сърне
или на млад елен в скалистите усои.

ПЕСЕН ТРЕТА

През нощта на леглото си празно потърсих този,
когото обича душата ми
Потърсих го, ала не го намерих.
Ще стана, из града ще обикалям,
по улиците и пазарите,
ще търся този,
когото обича душата ми.
Потърсих го, ала не го намерих.
Срещна ме нощната стража, дето обхожда стъгдите:
- Да сте виждали този,
когото обича душата ми?
Едва ги отминах, намерих аз този,
когото обича душата ми.
За него се хванах, не го пуснах повече,
заведох го в къщата на майка си
в стаята, където ме е носила.

Заклевам ви, йерусалимски дъщери,
в сърните и в полските елени,
не будете любовта, не я разбуждайте,
додето тя сама не се пробуди!

Коя е тази, дето иде от пустинята,
на димен стълб подобна,
накадена със смирна и левона
и всякакви благоуханни прахове?

Ето я носилката Соломонова,
съпровождат я шейсет юнака,
от юнаците на Израел.
Всички са препасали мечове
и са изкусни на война.
Всеки носи меч на бедрото си
срещу страха през нощта.

Цар Соломон си направи носилка
от кедри и кипариси,
колоните направи от сребро, покрива - от злато,
обви ложето с пурпур, отвътре с любов я застлаха
йерусалимските дъщери.

Ционски дъщери,
излезте да видите цар Соломон под венеца,
майка му с този венец го венча в деня на женитбата,
в деня на сърдечната радост.

ПЕСЕН ЧЕТВЪРТА

Колко си хубава, любима моя, колко си хубава!
Очите ти са като гълъби
под мрежата на сплетените къдри.
Косите ти се спускат като козе стадо
по склоновете на Галаад.
Зъбите ти - като овци отбрани,
завръщащи се от реката къпани,
всяка от тях е близнила и нито една не е ялова.
Като алена лента са твоите устни
и гласът ти е прекрасен.
Като разчупен нар е челото ти
под мрежата на сплетените къдри.
Като Давидова кула, устремена нагоре, е твоята шия.
Хиляда щита висят по нея -
все щитове на юначни воини.
Гърдите ти са като две сърнета
близначетата на сърна - сред розите...
Докато не е повял денят
и сенките още не са се разбягали,
ще се възкачвам към върха на смирната
и хълмовете на левоната.
Цялата си прекрасна, любима моя, и недостатъци нямаш.
Със мене от Ливан, невесто, ще дойдеш с мене от Ливан!
Погледни от върха Аманà, от Снир и Хермон надолу!
От лъвските леговища, от леопардовите планини!

Ти ме плени, сестро моя, невесто,
плени ме с единствен поглед,
с един наниз мъниста на шията.
Колко са хубави твоите ласки, сестро моя, невесто,
колко са по-хубави от вино
и маслата са ти най-благоуханни сред всички аромати.
Сякаш медена пита потича от твоите устни, невесто!
Мед и мляко под езика си криеш,
благоухаят дрехите ти с благоуханията на Ливан.
Заключена градина си, сестро моя, невесто,
заключена градина, запечатан извор!
Тялото ти сякаш е нарова горичка със сочни плодове,
с къна и нард,
с шипър и шафран,
с канела и тръстика,
с благоуханна левона,
със смирна и алое
и с всички най-прекрасни аромати!
Градински извор, кладенец жива вода
и ливански поточета!
Събуди се, северни ветре! Ела, южни ветре!
Повейте, ветрове, в градината -
нека се разлее нейното благоухание!
Нека любимият ми дойде в своята градина
и да откъсне сочните й плодове!


ПЕСЕН ПЕТА

В своята градина идвам, сестро моя, невесто,
смирната си дъхава бера,
ям пита мед и пия вино с мляко.
Яжте, приятели! Пийте и се опивайте, обични!

Спя, но е будно сърцето ми.
Гласът на любимия! Той на вратата ми чука:
- Отвори, сестро моя, любима моя,
смирена моя, гълъбице моя,
покрита е главата ми с роса,
къдрите ми - с нощна влага!

- Съблякох си вече ризата, пак ли да я обличам?
Измих си краката вече, пак ли да ги изцапам?

Любимият ми провря ръка през процепа на вратата,
цяла потръпнах от жалост към него.
Станах на любимия си да отворя,
а от ръцете ми капеше смирна,
от пръстите ми смирна потече
по скобата на резето.
Отворих на любимия, но той си беше отишъл.
Душата ми откликна на зова му.
Потърсих го, ала не го намерих,
виках го, но той не отговори.
Срещна ме нощната стража, дето обхожда стъгдите,
биха ме, разраниха ме,
а пазачите на градските стени ми смъкнаха наметката.
Заклевам ви, йерусалимски дъщери,
ако срещнете моя любим - какво ще му кажете? -
Кажете му, че аз съм болна от любов.

- Какво отличава твоя любим сред любимите,
най-хубава между жените?
Какво отличава твоя любим сред любимите,
та тъй ни заклеваш?
- Любимият ми е бял и румен, личи между хиляди.
Лицето му е златен отблясък, къдрави са косите му,
черни са като гарван.
Очите му са като гълъби над пенливи потоци,
къпят се в мляко, блестят като извори.
Бузите му са като ароматни лехи,
разпръскващи благоухание,
устните му са като рози, от тях капе смирна.
Ръцете му са златни обръчи,
обсипани са със седеф.
Коремът му - от слонова кост е изваян,
обсипан е със сапфири.
Краката му са алабастрови стълбове
върху постаменти от злато.
Като Ливан той изглежда, като кедър е строен.
Небцето му носи наслада и цял е прекрасен.
Такъв е любимият ми, такъв е приятелят ми,
йерусалимски дъщери.

ПЕСЕН ШЕСТА

Къде отиде твоят любим, най-хубава между жените?
Къде се скри твоят любим, че да го търсим с тебе?

Любимият ми слезе в своите градини,
в благоуханните лехи,
из своите градини да поскита,
да си накъса рози до насита.
Мой си е моят любим, а аз съм негова -
сред розите...

Хубава си, любима моя, като град Тирцà,
прекрасна като Йерусалим,
страшна като войнство под знамената.
Отвърни очите си от мен, те ме превзеха.
Косите ти се спускат като козе стадо
по склоновете на Галаат.
Зъбите ти - като овци отбрани,
завръщащи се от реката къпани,
всяка от тях е близнила и нито една не е ялова.
Като разчупен нар е челото ти
под мрежата на сплетените къдри.
Шестдесет са цариците, осемдесет са наложниците
и безброй са девиците,
но единствена е гълъбицата ми, смирената моя,
една е на майка любима дъщеря.
Зърнаха я девиците - облажùха я,
цариците и наложниците я възхвалиха:

Коя е тази, на зора подобна, като луна прекрасна,
сияйна като слънце, страшна като войнство
под знамената?

Слязох в ореховата градина
да нагледам плодовете край реката,
лозето дали е станало, напъпиха ли наровете.
Сам не разбрах как ме хвърли душата ми
под нейната победна колесница.


ПЕСЕН СЕДМА

Върни се ти, върни се, Суламит!
Върни се, че да те погледаме!

Какво ще й гледате на Суламит,
това да не са две хора полудели!

Колко са красиви нозете ти в сандали, дъще на знатен!
Извивките на бедрата ти са като гривни,
изковани изкусно.
Вдлъбнатината на корема ти е като съд,
изпълнен с дъхаво вино.
Тялото ти е като житен клас,
цял обкичен с лилии.
Гърдите ти са като две сърнета -
близначетата на сърна.
Като кула от слонова кост е твоята шия.
Очите ти водоеми в Хешбон са,
до портата Бат-Рабùм.
Като от наблюдателница, към Дамаск обърната,
разкрива се ликът ти.
Главата ти като планината Кармèл е,
плитките ти блестят като пурпур.

Царят е пленник на твоите подземия!
Колко си хубава, любима моя,
колко си ласкава в любовта и насладата!
Финикова палма напомня снагата ти,
а гърдите ти - гроздове.
Рекох: Ще се кача на палмата,
ще се хвана за нейните клони,
като гроздовете на лозница ще бъдат гърдите ти
и дъхът ти ще бъде ябълков,
а небцето ти ще е като най-хубаво вино.

Към любимия виното се стича
и кара спящите устни да проговорят.
Цялата съм на любимия си, единствено мен той желае.

Ела, любими мой, да идем в полето,
да преспим по селцата,
на разсъмване да излезем в лозята,
да видим дали са пуснали вейки,
напъпили ли са лозниците,
налети ли са първите гроздове,
цъфтят ли наровете.
Там на теб ще отдам любовта си.

Мандрагорите ухаят,
стари и нови плодове над вратата съм скрила,
За тебе аз скрих ги, любими мой.


ПЕСЕН ОСМА

Да беше ти мой брат,
да беше сукал от гръдта на майка ми,
та щом те срещна вън да те целувам,
без никой да ме порицава,
повела бих те и въвела в къщата на родната си майка,
с уханно вино бих те напоила и със сок от моя нар.

Лявата ръка е под главата ми,
а с дясната ръка ме е прегърнал.

Заклевам ви, йерусалимски дъщери,
не будете любовта, не я разбуждайте,
додето тя сама не се пробуди!

Коя е тази, дето иде от пустинята,
притиснала се към любимия си?

Под ябълката те разбудих,
затуй те е родила в мъки майка ти,
затуй те е родила родната ти майка.

Носи ме като белег на сърцето си,
като печат на ръката си!
Защото любовта като смъртта е силна,
като ад ревността е жестока,
като огън гори и всичко прогаря.
И много води не могат да угасят любовта,
не могат реките да я залеят
и ако някой реше с имота си за любов да плати -
всички ще го презират.

Имаме малка сестричка, гърдите й още не са наболи,
как сестричката си да опазим,
като дойдат за нея сватове?
Да беше стена -
сребърна крепост щяхме да вдигнем пред нея.
Да беше врата -
с кедрови дъски щяхме да я заковем.

А пък аз съм стена и гърдите ми са като кули,
затова в очите му намирам благопожелание.

Соломон имаше лозе в Баал-Хамон.
Даде лозето на пазачи,
всеки ще плати за гроздето по хиляда сребърника.

Моето лозе сега е пред теб, Соломоне,
за него хиляда ти ще платиш и по двеста - пазачите.

Ти, която живееш в градините!
Приятелите ми се вслушват в гласа ти.
Нека и аз да го чуя!

Бързай, любими мой!
Бъди подобен на сърне или на млад елен
над ароматните усои.