мда, западните философи са "открили" идеалистическите виждания малко или много по-късно от източните, за съжаление, и затова все още ги приемаме като голяма екзотика...
за мене обаче освен всичко друго (като бягство от реалността - все пак и мъдрите невинаги са харесвали света, в който живеят; хитро отбягване на социалните въпроси - ама те са илюзия, бе, к'во като си от долна каста - примерно) обективният идеализъм на Платон, психологически погледнато, е просто една проекция - човек счита, че светът е построен по същия начин като неговото собствено мислене - идеята първо се заражда в главата ти като представа, като общо понятие за нещо, което после осъществяваш или създаваш...
субективният идеализъм пък си е чиста проба бягство от реалността в известен смисъл, но все пак мисля, че го има и моментът на критика към собствените възприятия - светът е такъв, какъвто го познаваме, но само в нашето съзнание - тоест, може и да не е такъв (ако изобщо го има). което, от друга страна, поне на мен ми се връзва и с материалистическото виждане за ролята на идеологията като оформящ вижданията фактор. не претендирам за голямо познаване на нещата (просто ме бива да дрънкам засукано) , но все пак не са много противоположни, като се замислиш...
затова номера е да мислиш... и то не прекалено много. гурувците просто са били смотльовци, щом са седели отстрани и са разсъждавали за разни неща, вместо да си живеят живота... пък после някои са го сметнали за много готино и алтернативно и са направили от това религии.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите