1. "Къде си, вярна ти любов народна?"-ако я броим за народна песен

2.ДУНАВЕ, БЕЛИ ДУНАВЕ,

кайно ми течеш, бел Дунав,
отгоре Дунав надолу,
та нийде ли ми не виде
моето порво любово?

-Видех го, видех, Радице,
във понделник вутрина,
га беха петли триж пели,
триж пели и повторили,

три гимийки заминаха,
порвата Стоен караше
и меден кавал свиреше,
с кавалат дума думаше:

"Радице, порво любово,
скоро ли ма щеш забори,
забори, Радо приболе?"

"Забори та ща, Стоене,
га бели Дунав пресохне,
та на барушка остане,
дребни го пилци изпиот,

черна го лоза посадьот,
от лоза вино да стане,
от вино бела ракия,
да пия да се опия,
тогав си ща та забори."

3. Кога си пойдоф в тугина
(Повардарието)

Кога си пойдоф в тугина,
Дафино, либе Дафино,
край вашите порти поминах,
мой гълъбе,
и солзи пророниф.

Откажуваш, либе откажуваш
от първа верна си любов,
думите да си приспомниш,
мой гълъбе,
назад да се не вратиш.

Вашиот чаир да пламне
и вашта кукя да изгори...
И твойто ангелско лице,
мой гълъбе,
во моите раце да падне.


Нещо да кажеш?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите