Добре всички забелязаха елемента с търсенето на любимата и веднага си направиха аналогии с нещо познато от приказките. Едва ли ще сбъркаме обаче ако кажем че този мотив е сравнително универсален, можем да го срещнем както при средновековните алхимици които говорят за “сватбата” така и сред други митове в които главния герой за да бъде завършен мъж трябва да намери своятa любима.
Можем да предположим че замисъла не се изчерпва с проста сватба след която мъжът прави деца и се доказва като такъв.
Това е психологическа драма в която героя търси пътя към цялостната си личност обединението на всички архетипи в неговата психика, завършеноста на адепта.
Главни герои в тази драма са анимуса, анимата и сянката. В мъжката психика Анимусът се идентифицира с мъжкото начало онова което определяме като свое АЗ. Анимата от своя страна се отнася до една значителна част в несъзнаваната психика която се свързва със женското начало, Анимата. При жените всичко е с обратен знак Анимата съзнанието-Анимуса подсъзнанието. През по голямата част от съзряването човек се въвежда в света на половата индетификация от първом той открива първичните полове белези и се идентифицира с бащата или майката в последствие започва и по дълбокото посвещение в което се въвежда във душевния свят на своя пол. Така се появява разлома в цялостния свят на детето и този разлом се отвърждава до неговото съзряване когато е вече станал мъж или жена и започне постепения обратен път към цялостно обединение на духът и душата. Това е добре илюстрирано с други два архетипа- Бог като младенец и Стареца от който лъха извечна мъдрост образи лишени от първичната сексуалност която е анихилирана във цялостната личност архетипи на божествената мъдрост.
И така нашата легенда започва от момента в който един завършен мъж започва обратния път към търсенето на своята цялостност, той тъгува по тази цялостност.


Забелязал Тулпар,
Че Ат тъгува,
И попитал богатира
За причината за нетовата тъга.
"Вълнува се моята душа"
- отвърнал Аудан, -
"Дойде време
За мен да се влюбя.
Но няма я тая,
Която да ме покори
Със своята красота
И доброто си сърце.
От ей това
Неспокойно ми е...
Къде да намеря
Достойна за мен?"


Този текст ми напомня и на нещо друго в любовните отношения което намира своята психологическа обоснбовка в концепцията за Анимата и Анимуса.
Това е че когато се влюбваме ние сме склони да прехвърлим на нашата любима или любим качества които в повечето случаи съществуват само в ума ни, логично е да се запитаме от къде произтича тази идеализация. Архетипите като елементи на несъзнаваното се изпълват в голяма част с лични преживявания в мъжкото съзннаие в неговата анима или душа има малко кътче в което се трупат идеялизираната представа за това какво трябва да бъде жената. Когато няколко или повече елементи от този идеялизиран образ се свържат с реално съществуваща личност се появява и влюбването което е точно един такъв мистичен разпад на егото в което личноста на любимата се приема като част от нашето собствено аз.
Съответно същото става и при жените но с обратен знак. По този начин стремежа ни към цялостност намира своето отражение в търсенето на партньор/ка които свързваме със някаква загубена част от себе си, това доста напомня и на един гръцки мит.

"Чувал съм за такава"
- заразказвал Тулпар -
"Живее тя в планината
- владение на баща й - вожд.
В тази планина
Има пещера,
В която живее
Алпът Барадж.
Той е добър див,
С облика на голям змей.
Затова бащата на девицата
Разрешил му да живее заедно с тях.
Тази планина
Хората нарекли Татеш*.
А бащата на девицата
Зоват Шан Албан Рищав.
Името Рищав напомня
Старото название на тази планина,
Което носела тя
До появата на племето Татеш в нея.
А цялото владение на Рищав
Се именува Банджа*,
или, както казват хоните
- Барджил.
Змеят Барадж
Служи на Рищав:
Охранява неговото владение
И лови мишките,
От които се бои
Щерката на Рищав
- несравнима хубавица
и с добра душа."


В този елемент вълшебния осмо крак кон на Аудан му казва, че познава една девойка, намирането и няма да е лесно. Тя живее на високо в планината в далечно кралство което е обитавано от митично същество пазител на Царството алпът- Барадж който е дракон.
Тук е интересна ролята на вълшебния кон като подбудител и на дракона като пазител. Конят е мъжки соларен символ, който пресъздава дивата и неубоздана енергия на воина. Тази дива енергия знае къде да намери липсващото парче, но знае че прехода ще е дълъг и труден а там ще пази една мистична титанична сила в ролята на дракона която трябва да спечели на своя страна, чрез своя героизъм за да получи целоста си. Тук идва мястото и на ред препятствия по този път който ще затвърдят мъжкото и героизма в Аудан и ще му помогнат да открие своята принцеса.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите