Тази народна поговорка не е случайна. Древните хора са знаели, че когато върху гроба на умрял човек се сложи голям камък, душата му (на човека) вече не може да се прероди. Затова келтските традиции например, са повелявали върху гробовете да се сади само дръвче, храстче или тревисто растение. Така след време гробът се заличава и вече нищо не задържа душата на умрелия в отвъдното и тя може да се прероди. Християнската църква яростно унищожава келтската култура и не само келтската, но и културата на всички древни народи. В същото време, отричайки прераждането, тя умело използва този "окултизъм" и въвежда използването на надгробни камъни с формата на кръстове. Дори върху тях старателно се изписва името на умрелия. Така всички знаят, че "еди койси" е умрял. А на "най-заслужилите", на царе, пълководци и прочие "велики" люде били издигани паметници и храмове. Колкото е по-голям камъка, колкото е по-голямо съоръжението, толкова е по-ясен спомена за умрелия и по този начин, чрез мислите си, живите го държат в отвъдното. Например Исус Христос. В момента няколко милиарда християни го държат в отвъдното защото в мислите им той не е живият бог, а е онзи - разпънатият на кръста. Искам да припомня, че християнската религия всъщност няма нищо общо с Христос, а е създадена от фарисеи и садукеи, същите онези които са го разпънали. По този начин те го държат надалече и го правят безопасен за тях.