Re: Империята отвръща на удара / Религия и мистика / Езичество

Горска приказка

Тази година се случи топла и слънчева. Есента сякаш не искаше да се раздели с гората, която преди повече от месец, самата тя беше обагрила. Във въздуха цареше спокоиствие, нямаше ги рояците насекоми, характерни за лятото. Нямаше я и горещината. Водата в рекичката отскачаше от камък на камък и ромонеше тайствено, като че ли вълничките от реката заговорничаха с многобройните нападали листа около тях.
До реката още димеше угарта от огнище, оградено със зеленикави камъни. Някои от тях бяха доста опушени от едната страна, признак че буен огън е горял неведнъж на това място. Отстрани имаше голям изкорубен дънер, изсъхнал от годините, на които допреди малко седеше горския пъдар, докато наблюдаваше инсталацията за дестилиране на ракия, скрита в неговия район. За всичко това бяха виновни данъчните с техните акцизи. Огненото питие беше готово, огънят - изгасен, а горсият шумно сереше зад един отдалечен храст. Днес не му беше ден и той за трети път коленичеше пред храста като пред древен и страшен езически идол.
В този кулминационен момент, от отсрещния край на поляната се зададе едър и сърдит мечок. Той отдалече беше усетил ароматни нотки на кайсия и нюанси на парцуца и бързаше изпълнен с мрачно любопитство. Пред ръждивия казан, мечока се спря и се поколеба. Отдалече той приличаше на застинал образ на асатру титан със светло рижаво-кафява козина. Късата му козина лъщеше под следобедното слънце, а лапите постепенно обгръщаха казана в стоманена прегръдка. После мечката надигна казана, глътна един юнашки гълток и с гръм и трясък захвърли долнопробната смес към реката. Стомаха на горския се преобърна от страх и той отново започна да се моли и с фронтално и анално на храста, този път да го скрие от погледа на исполинския берлински символ.
Милиони едри звезди бяха окичили небето. Огънят отдавна беше изгаснал. Горският беше изчезнал. Само листата и реката продължаваха тихо да заговорничат, когато шумен плясък развали горската идилия.
Едно едро и тежко, тъмно тяло се плосна по корем в реката. Постоя няколко секунди и се надигна бавно и несигурно. Гръмовен рев разтърси гората и тялото изцяло се изправи. Мечо неистово се бореше с махмурлука, нов, непознат и опасен враг. Студената вода, свърши добра работа, но не беше достатъчна. Трябваше да на всяка цена да се намерят шипки и той се запъти към познатата посока. Минута след това, в тъмнината се дочуваше лакомо ръмжене и доволно примляскване. Изведнъж две лапи с вкопчиха в храста, други две, обаче, неумолимо се бяха подхлъзнали на нещо с неопределена форма. Нещо, което вчера, оня ден, миналата седмица го нямаше тук и не биваше да е тук. Лъскавата мечешка козина се покри с лепкава субстанция, идентична по цвят с нея. От неочаквания удар махмурлука се завърна. Гората ехтеше от басов рев изпълнен с нотки на бяс и отчаяние. Поради липса на виновик, гневът беше отпратен към звездите, които в този нелеп лепкав момент изглеждаха някак шестоъгълни. Ами да, това са еврейски машинации! Сега втрещеният Мечо осъзна: "Това беше всемирен горски заговор към него". А звездите плахо намигаха над него и сякаш шеговито му казваха "Майтап да става, не е важното дали си горски вожд или цар. Всеки си е получил заслуженото! А онзи да не беше секъл гората, нямаше сега да му газиш ..."