Както няма полза от фантазия на тема традиции, изчезнали преди столетия...
Да следваш някаква древнобългарска или индо-европейска древна традиция, си е чиста проба фантастика. Защото те отдавна не са живи. То ако е научна фантастика, горе-долу се ядва. Ама в повечето случаи е ненаучна. А в някои случаи отива на чиста налудничавост.
Традицията е нещо цялостно и именно това я отличава от съвременния свят, който е фрагментарен и хората са фрагментарин (и оттам идват повечето проблеми и за света, и за отделния човек).
От тази наша, родна традиция са запазени някакви фрагменти. По тях можеш да скърпиш само нещо фрагментарно - което даже е по-лошо, отколкото съвременната т. нар. цивилизация.
Много ми е интересно какво можеш да намериш "вътре в себе си", което не е по принцип човешки архетип? Т.е. присъщо на вида Homo sapiens като цяло?
Кое е това "исконно българско", което да намериш "вътре в себе си"?
И как го използваш НА ПРАКТИКА?
Езичеството не е просто философия, отношение към света, мироглед, ценностна система и пр. и пр. Това върви ако сме на маса и си лафим на тема езичество. Ама ако искаш езичеството да "върши работа", вече е друго. То е конкретен начин на живот, с действия, насочени да ти помагат в конкретния, ежедневен живот...
А това става само с "техники", които не са плод на импровизация и "творческа фантазия" (щото измишльотините в тази област водят до директно прецакване), а са плод на вековна, даже хилядолетна практика и опит. А това в европейската традиция е отдавна изчезнало... И търсенето "в себе си" не ми се вижда надежден начин да намериш това, което търсиш...
Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас! Редактирано от BlackWolf на 22.10.06 11:25.
|