Темата е много интересна, надявам се Мориган да разкаже по-подробно за келтските жертвоприношения.
Очаквайте, скоро в клуб Езичество.... Малко съм заета тия дни - божествени задължения....
Относно жертвоприношенията при славяните ето цитат от "За войните" от Прокопий Кесарийски:
" Тези народи-славини и анти-не се управляват от един човек, но от старо време живеят демократично и затова винаги общо разглеждат полезните и трудните работи.......те смятат, че само един бог-създателят на мълнията, е единствен господар на всичко и му принасят в жертва волове и всякакви други животни...."
За прабългарите не намерих нищо за жертвоприношения, но открих неприятен текст от Псевдо-Маврикий("Стратегикон):
"...тия племена(авари, турки и прабългари)...са неуседнали, любопитни и потайни, притворни и неверни. Обладани са от алчност за пари. Те пренебрегват клетвата, не спазват договорите и не се задоволяват с дарове, но преди още да са взели дара, те замислят нападение и се отмятат от уговореното...."
Проблемът на византийците, които са писали в периода 5-8 век е, че често пъти преписват един от друг и особено обичат да повтарят някои клишета, радващи се на особена популярност. Т. нар. Топи. Но дали въпросното твърдение наистина се е отнасяло в оригинала за племената на прабългарите или е още от Античността, това само един Псевдо Маврикий знае!
Жертвоприношенията на животни при българите са потвърдени от византийски източници, които отразяват ритуалното жертвоприношение на волове от страна на Крум. Но за човешки жертви. Хмммм. Това е доста спекулативно. Възможно е да е имало такива, и вероятно от там да е възникнал обичаят да се вдигат наздравици с черепите на победените врагове. Между другото и за Калоян и Асеневци има подобни легенди, май беше чешки извор. Възможно е степните племена да са имали общи за такива случаи ритуали.
|