на перперикон е много яко все още, понеже има път, но пък не е застроено и обърнато на панаир. за нещастие имах не повече от 2 часа да го разгледам (аз и без друго малко импровизирано стигнах до там) и може би не съм уловил цялата му красота и приказност. за поселдното не помогнаха особено грандоманските описания на обектите, дето ги бяха изпраскали на картата, която си купих. например - "масивен каменен трон" - някаква мижава ниша в скалата, "мощна цитадела", която е една не особено висока, полуразрушена кула. дано не го окепазят мястото, че да ида за по - дълго, да видя камъните разправят ли приказки за принцеси и царе или не
траките съм чел, че някои племена са пращали най - силния си воин при някакъв бог, за да измоли успех за племето. доста непрактичен и глупав ритуал (за подчинена на природата езическа религия), ако наистина се е прилагал..
интересното, обаче е това, че май е имало такова нещо и при българите.
онзи византийски писател може и да е имал право, но 1. такива източници трябва да се четат с голямо внимание. 2. и византия не е била цвете за мирисане.
|