Случайно попааднах на това:

СТРАХИЛ: Догаря, Милкано. Ала чуй, една молба ми е останала към тебе! - Ти имаш ризи тънка коприна, дай ми да се облека, полей коса да умия.. утре на бесилка като увисна - отдалеч да се белее, перчема вятър да развява - с чест юнашка да умра, хайдушка чест да не посрамя.

МИЛКАНА: Туй ли остана? Дар не съм те дарила, Страхиле - сега да ти се отсрамя, кога на хайдушка сватба отиваш!

П.Ю. Тодоров, "Страхил страшен хайдутин"

тук явно изразът се използва ато метафора за смъртта. Трябвало ти е преди година, сега на дали ти трябва вече, но може да е полезно на някой друг

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите