Това не е затваряне на очите, а напротив - активно въздействие върху обкръжаващата ни действителност посредством СИЛАТА НА МИСЪЛТА. Значи, то е ясно, че Планетата ни вече е силно замърсена, ясно е, че икономиката, науката, културата и изобщо всички сфери на човешката дейност са в колапс. Ясно е, че обществото ни е в упадък и въобще Човечеството като цяло стои пред пропаст. Тук не става дума да си затваряме очите пред фактите, а АКТИВНО да ги ПРОМЕНЯМЕ посредством нашите намерения. Преди всичко трябва да знаем какво да искаме. Затваряне на очите би било ако просто се оставим на течението и продуцираме черни мисли. Затова нека всеки да пожелае в мислите си една райска градина за себе си и за семейството си. Чиста вода, чиста храна, чист въздух и въобще чиста природа, която сама да ни храни и лекува нас хората. И в лоното на тази райска градина да се раждат здрави нашите деца. Хората да бъдат СВОБОДНИ ТВОРЦИ, а не каквито са сега - роби. Съвременният човек, бидейки лишен от земята си е принуден да работи на чужд господар за да се прехранва. Ако се разровите назад в историята, ще видите, че народът винаги е бил обезземляван насилствено – или чрез силата на оръжието, или чрез изкуствено създадени от финансовите олигарси икономически условия. Т.е. на финансовите олигарси са им нужни РОБИ, които да треперят за работното си място, защото загубят ли го са обречени на смърт. Същите тези финансови олигарси създават посредством медиите психологическото внушение, че да живееш на село и да обработваш земята за да се изхранваш е позорно. В същото време тези олигарси наливат огромни суми в поддържането на един фалшив елит на човешкото общество – манекенки, чалгаджийки, актриси, сноби, гейове (за справка виж ВИП Брадър), като ни внушават че това трябва да ни е моделът за подражание. Ние всички трябва да се стремим да живеем като тях. Също те са създали изкуствения икономически ЗАКОН ЗА МАКСИМАЛНАТА ПЕЧАЛБА. Посредством ЛИХВАТА, те правят така, че да е икономически неизгодно разумното екологично ползване на природните ресурси. При това положение ние – робите се надпреварваме кой да извлече повече печалба от природата и резултатът от тази надпревара е очевиден за всички - опустошение.
Значи ... тук всеки трябва да погледне себе си и да види къде стои в тази схема. Предполагам, че повечето от тук четящите сме роби, винтчета в тази Система. Не става дума дали някои са наемни работници или работодатели. Работодателите също са такива винтчета в Системата. Истинските кукловоди стоят много високо и само разпределят паричните потоци, чрез което направляват света към една или друга посока. Тяхните имена ги няма дори във “Форбс”.
А ние можем много да си черногледстваме, но всъщност ние всички наливаме вода в тази воденица. Макар и да не сечем пряко дърветата, макар и да не замърсяваме пряко реките. С всяко наше левче, пускайки го в обръщение, ние подхранваме Системата. Как тогава да излезем от тази система? Когато даден човек проумее порочността и безисходицата в която се намира цивилизацията ни, първото нещо, което трябва да направи е да се сдобие с АВТОНОМЕН ИЗТОЧНИК НА ХРАНА, ЧИСТА ВОДА И ЧИСТ ВЪЗДУХ. А това означава просто един достатъчно голям парцел земя – напр. не по-малък от 10 дка. Тази земя трябва да е лична собственост на дадения човек или на семейството му и разбира се да може да се наследява от наследниците му. Върху тази земя човек трябва да си засади няколко декара гора, да си построи къща, да си направи зеленчукова и овощна градина а също и декоративна градина с ливадка и езерце. Както обаче е казал народът: “една лястовичка пролет не прави”. Това означава, че в същото време достатъчно голям кръг от хора трябва да проумеят порочността на Системата и да пожелаят да излязат от нея в името на бъдещето на децата си. Когато АЗ, ТИ, ТОЙ и ТЕ , когато всички ние пожелаем този начин на живот, то тогава ние сме в състояние да променим тази порочна действителност, която ни заобикаля. Когато на първо време се създадат макар и няколко, макар и десетина такива оазиса, те ще бъдат така да се каже образец, пример за останалите хора. Природата в едно такова място ще си отдъхне от отровите и ще се взъстанови. Хората ще повярват, че може да се живее не само в панелка, близо до личния лекар, до аптеката и до кварталния магазин. Ще повярват, че човека може да бъде свободен, макар, че животът му ще е по-скромен. На първите ще им е най-трудно.
Хайде сега да видим, какъв ще е икономическия ефект от едно такова събитие. Да предположим, че 5000 граждани (за рамките на България) напуснат панелките си и се заселят в свои имения. Това означава 5000 роби по-малко за Системата. Това означава с 5000 по-малко безработни, и в същото време едно леко повишаване на заплатите за все още работещите. Това означава с 5000 по-малко помощи за социално слаби, защото тези 5000 се откъсват от графата социално слаби. Това означава, че в магазинната мрежа днес ще се продадат 5000 кг ябълки по-малко (защото в именията ще са се родили например 10 000 кг в повече). Т.е. това означава дефлация на всички стоки, които човек ще си произвежда сам в имението. Това означава, че днес 5000 автомобила няма да пушат, защото на тези хора няма да им се налага да бързат за работа. Дома им, работното им място и отдиха са им събрани на едно място – в имението. Любителите на сметките могат да си направят същата аритметика не с 5000 човека, а с 5 000000. Икономическият ефект за държавата ще е огромен. България ще стане държава, която няма да е принудена да внася от вън хранителни стоки, петрол, газ и пр. стратегически суровини.

Така, че… просто трябва да се направи първата крачка, но в началото трябва да е МИСЪЛТА.