"Красивите слова не са истински,
истинските слова не са красиви."

"Назоваемото Дао не е истинско Дао"

затова и върху изказаните с пределна краткост, подобно на теми за размисъл думи на стария архивар от царство Чжоу не може да се говори многословно. това прави и "Дао Дъ Дзин" една от най-трудните за превод книги - загатванията, късите коментари на народни поговорки. има и съвсем ясни и недвусмислени разсъждения за държавата, властта и войната(а техния автор им днес бихме могли да наречем един от първите пацифисти), обвързани с принципа на не-действието 'у-вей', на оставянето на нещата на техния естествен ред. по онова време (5 в.пр.н.е.) любим дворцов философ и образец за подражание като обществена позиция е Кун-фу-дзъ, разчитащ предимно на спазването на традициите и йерархията в обществото; учението на Лао-дзъ, макар и да се доближава на моменти до конфуцианството(самият Конфуций почита Лао-дзъ и на няколко пъти се среща с него, но позициите им остават различни; някои конфуцианци също пишат философски коментари в/у "Дао дъ дзин") е много по-'интровертно'. то разчита на отделната личност, на естествения Път, близко е до народната мъдрост, проповядва доближаване до простите, устойчиви неща, до Пътя на природата, ненасилието, Пътя на водата - най-мекото вещество, което винаги успява да си проправи път през скалите. стремеж към Дъ - 'постигането', 'исконната добродетел'(един от най-ранните случаи на прозрение 'не правете на другите това, което не искате да сторят на вас'). стремеж към самоусъвършенстване чрез себепознание, опознаване на общото чрез частното, вникване в дълбоката същност на нещата. всичко това - в едновременно ясен и оставящ място за собствени разсъждения изказ, прост и изпълнен със смисъл...
и все пак тази философия става религия - не само по начина, по който се вплита в народните вярвания на китайците, но и официална в определени периоди. включително и обявена за такава при завладяването на Китай от Чингисхан - явно 'у-вей' и 'следването на естествения път' в даден момент са приемани и като пълна несъпротива и са били доста удобни на властта.
в китайското изкуство даоизмът е повлиял на художниците, стремящи се да уловят и предадат красотата и съвършенството на природата, пейзажистите постигащи максимално въздействие със семплите възможности на туша - отново вдъхновени от стремежа да постигнат пътя и естествения ред в изображенията си, да отразят вечно променящото се в Дао битие...
тук ома и още един почитател на Лао-дзъ, когото аня да се включи

'Cause when freedom comes
I'll be long gone
You know it has to end