А ти изобщо интересувала ли си се от тяхната история

Значи около 919 -92О година кана на Българите отказва да плаща данък на хазаритте след което хазарите пращат наемници викинги чиито вожд се е казвал Худа.
Българите го побеждават и пращат пратиници при емира на рабите Ал - Мухтадир с молба да им прати емисари които да ги обърнат в правата вяра.
Емисара които отива във волжка България се казва Ахмад ибн Фадлан ибн ал-Абас ибн Рашид ибн Хамад известен арабски писател и историк
Похода му започва от Багдад в 21 юни 921 и пристига в неделя на 11 май 922 г в земите на волжка България.
Ето и избран текст от пътеписа на арабския емисар как е бил посрещнат. (който е прототипа на героя от 13 войн на романа на Майкъл Крайтън)

" Когато наближихме на разтояние един ден и една нощ от царя на славяните ( има се предвид българския владетел), към когото се бяхме отправили, ни посрещнаха неговите братя и четерима от подвластните му владетели, както и неговите синове. Посрещнаха ни с хляб, месо и просо и ни придружиха.
Когато оставаха два фарсаха от пътя той ни посрещна лично, щом ни видя слезе от коня, коленичи, падна ничком благодареики на Алах да е всемогъщ и велик. Царят държеше в ръкава си монети и ги пръсна над нас. (Ритуала с пръскането на монети е описано и от византиския лексикон Свида при парада на Тервел в константинопол) ...... До моето идване при тях от минбара бяха проповядвали със следните думи " О Господи, напътстваи цар Балатур владетеля на Булгар".... В страната им видях чудни неща които немога да преброя колко много са. От тях още първата нощ, която прекарахме в страната му, точно един час преди залеза на слънцето видях, че хоризонта на небето почерня силно и във въздуха чух силни гласове и шумове. Повдигнах се и като видях един облак близо до себе си и сякаш шумовете и гласовете идваха от него. В него като че ли имаше ездитни животни и хора които държаха в ръцете си копия и мечове. Ясно ги виждах или бяха видения, но видях също и друга войска подобна на първата. Двете войски се срещнаха и едната наделя на другата. Изплашихме се от това и започнахме да се молим със смирение. Хората се смееха на нас и се чудиха на постъпките ни.... Попитахме царя за всичко това и тои ни увери, че дедите му са казвали: "Това са правоверни джинове и джинове неверници, които се сражават всяка вечер. Те не престават да правят така от както се появяват всяка нощ"..... Храната им е най вече просо и конско месо въпреки, че в страната има много просо и ечемик. Всеки който прибере реколтата, ч взима за себе си, царят няма право над нея.
От къща на къща на него дават по една самурена кожа (ниските данъци при прабългарите потвърдени и от византиски източници). Ако царя заповяда да нападнат някоя страна има дял от плячката. Когато се вдига сватба или гости всеки заделя за царя от виното и меда....От ечемика правят пиво от което и момичетата и девоиките отпиват на малки глътки. Може би готвят ечемика с месо..... След яденето ме поканиха да пием медовина която наричат ас-саджу...Мъжете и жените влизат в реките голи и се къпят заедно без да се закриват едни от други. Те не прелюбодеистват по никакъв начин и причина"

Това са малко откъси от пътеписа на човека донесъл Ислияма на волжките Българи в него има предостатъчна информация за това, как са живели и как са изглежда ли в очите на арабина и, че те все пак са приели исляма някъде по времето на Симеон. А които иска може да потърси целия пътепис

Човек дори добре да живее умира