от една Духовна школа:


ІІІ Не превъзнасяйте значимостта на почестите

"Не величайте значимостта на почестите и славата, тогава хората няма да си съперничат.
Не величайте ценността на труднодостъпните неща, тогава хората няма да крадат.
Не поощрявайте земните желания, тогава сърцата на хората не се изпълват с емоции.
Затова мъдреца управлява, освобождавайки сърцето си от желания, напълвайки стомаха си,
Намалявайки амбициите и укрепвайки костите.
Той винаги следи хората да остават простодушни и да нямат желания.
Ако това не му се отдаде в пълна степен, той прави всичко възможно,
за да може тези, на които не е присъщо простодушието,
да не се осмеляват да безпокоят останалите.
Той управлява използвайки Ву-Вей,
и затова Неговото управление се оказва успешно във всичко."

При повърхностното четене на тази глава от "Дао Дъ Дзин" изглежда, че тя е изцяло посветена на някакъв социален ред, изискванията на който са остарели за хората от XXІ век. Съвременният професор по социология само би повдигнал рамене, би поклатил глава и казал: "Аз мисля, че трябва да поставите ‘Дао Дъ Дзин’ обратно на етажерката. За нашето време това е много остаряло и извънредно консервативно произведение".
Но ние няма да последваме неговия съвет, защото съсредоточавайки се по-внимателно в редовете на третата глава ние ще разберем, че тя е адресирана към управляващите. Управляващи от такъв род, какъвто в наше време вече не съществува. Това са управляващи, принадлежащи на Новия Живот и живеещи изцяло на негова основа. "Дао Дъ Дзин" предлага държавна система, която би било невъзможно да се приложи в наши дни - система, от която никой не би искал да се възползва, и против която хората биха се възпротивили.
Ние говорим за система на управление, за обществено-политическа стратегия, отнасяща се към много далечни времена, когато Китай още е можело с право да се нарича "Поднебесната империя". Ние считаме, че за последен път, тази система е била използвана(и то по експериментален начин) в Древният Египет от тайнствения фараон Ехнатон. Но управлението на Ехнатон не продължило много и било разрушено от интригите на злобното жречество. И макар тази глава от "Дао Дъ Дзин" да не е остаряла, в наши дни тя е използваема само в качеството на ръководство за родители по възпитание на техните деца.
Но все пак ние искаме да проанализираме третата глава, защото тя дава доста ясна картина за доисторическия период на развитие на човешката жизнена вълна. Периодът, който започнал доста по-рано отпреди 2500 г., когато както се предполага е била написана "Дао Дъ Дзин". Това доказва, че възрастта на произведението е на много хиляди години.
Нека сега се върнем в началото на нашата - арийската епоха - когато остатъка от падналото човечество отново се появил в диалектическия свят. Този остатък се състоял от тези, които не успели да се освободят през предходната епоха, и следователно да се върнат в изначалния живот. Макар ние да говорим за остатък, ние имаме в предвид хората, които някога са били Божии деца. Затова е трябвало да се положи основата на живот, обезпечаващ хората с възможност за връщане в изначалното им състояние. Именно поради тази причина, споменатият "остатък" в зората на своето ново съществуване в природата на смъртта бил заобиколен от величайши грижи и внимание от страна на Универсалното Братство. В това време на новото начало много посланици на Универсалното Братство, много от тях получили вече спасение, се смесили с човечеството, представяйки се пред хората като царе, управници и жреци. Заради служенето на "последния остатък" тези управляващи съвместно създали впечатляващо Братство. Членовете на Братството били свързани помежду си и управлявали човечеството, предприемайки всички усилия за поддържане на обществено-политическата система, имащи съгласувано международно ръководство – тази същата система, описана в трета глава на "Дао Дъ Дзин".
Представете си, че вие сте един от тези управляващи. Тогава на вас ще ви станат понятни сериозните опасности, свойствени на илюзиите и закона на противоположностите. Когато човек търси освобождение по хоризонтална линия и неговите усилия му разкриват реалността на неговото заточение, но той все пак упорства в своите действия, това обезателно ще ускори взаимната смяна на противоположностите. Такъв човек още по-дълбоко ще затъне в тресавището на смъртта и кристализацията, още по-силно ще се устреми към самосъхранение, още по-активно ще влиза в конфликти. И така, представете си, че на вас ви е поръчано да водите след себе си определена група хора. Хора, току що пробудили се след космическата нощ и преживели ужасно падение. Хора, които както ви е известно имат вътре в себе си Розовата пъпка. Заедно с това, вие от собствен опит знаете за илюзиите и капаните на диалектиката. Как бихте постъпили в този случай?
Несъмнено вие с всички сили бихте се старали да направите така, че културата на тези хора да не се развива в диалектически посоки. Вие с най-голямо внимание бихте повели своите подопечни в тази посока, която е била за вас единствено възможна. Вие бихте ги защитавали от архонтите – властелините на еоните, и от въздействието на природата на смъртта. Каквото и да бихте правили, пред вашите очи винаги щеше да се намира главната цел: завръщането у дома. Но самите хора осъзнавали тази цел не повече отколкото бебе, току що появило се на светлина. Единственото осъзнаване на тези хора би било "аз съм" и "аз живея". Те биха живели съобразно състоянието на техните души и затова биха били самодоволни.
Сега си представете, че вие сте един от тези хора и в Духовната Школа отделена от материята, на нас ни е поръчано да се грижим за вас. Какво бихме направили ние? Ние бихме се постарали, доколкото е възможно да ви махнем от израждането, съществуващо в космоса. Ние бихме се постарали да не ви оставяме в неведение, и в същото време бихме се стремили да ви заобиколим с чисти вибрации, за да не се поддадете на никакво изкушение. В този период ние бихме се постарали да осъществим великия труд на разтваряне на вашето "аз" в името на служенето на неувяхващата Роза.
Сега, когато краят на поредния Ден на Откровението почти е настъпил и се предприемат усилия, за да може колкото се може повече хора да влязат в третото магнитно поле, нашите мисли естествено се връщат към началото на този Ден, когато Братството стремящо се да кове желязо, докато то е още горещо, по аналогичен начин се е опитало да помогне на колкото се може повече хора. И то правело това с огромен успех! В мистерийните храмове на Братството на Шамбала десетки хиляди хора са получили помощ по пътя на освобождението.
В трета глава на "Дао Дъ Дзин" се съдържат наставления за царе, свещеници и управници, които са се трудили в зарята на арийската епоха:
"Не величайте значимостта на почестите и славата,
тогава хората няма да си съперничат."
Честта и славата са основните подбуждащи мотиви за действие. Обикновено много лесно може да се играе с човешкото честолюбие. Дълбочината, до която се е спуснала нашата, така наречена цивилизация може да се определи по броя на титлите, рицарските звания и всички награди за успех, достигнат чрез честолюбие. А погледнете съперничеството на амбициозните хора. Всички се угнетяват един на друг за да получат една или друга награда. На подобно съперничество се градят методите на икономиката, то е причината за войните. Ето защо първите управници на човечеството, каквито и лични заслуги да имали, никога не превъзнасяли себе си. Те се стремели да избягват всичко, което би могло да предизвика завист. Истинските заслуги могат да бъдат само духовните, и пътя към тези заслуги е открит за всички.
Споменатите управляващи не придавали никакво значение на такива неща, като например, скъпоценните камъни, защото тяхното получаване било свързано с трудности. Известно е, че древните народи не изпитвали страстно влечение към златото по една единствена причина - то нямало с какво да се замени. Притежаването на редки и труднодостъпни неща в никакъв случай не се явявала основата на икономическата система на тази епоха, и това предотвратявало кражбите. Хората не познавали кражбата. Никой от членовете на Братството не поощрявал развитието на каквито и да било земни желания, затова нито едно дете не можело да бъде отклонено чрез глупави примери. С помощта на тези мерки мъдреците съхранявали човешките сърца свободни от желания. Те следели за справедливото разпределение на продуктите, необходими за жизнедеятелността на хората, и внимателно наблюдавали наклонностите на всеки човек. Всички влияния, излизащи от силите на Огледалната сфера били неутрализирани, а здравето на народа било предмет на непрестанна грижа.
Тази епоха не познавала нищета и болести. В храмовете внимателно се следяло за това, силовото поле да създава благоприятна атмосфера. По такъв начин хората били предпазвани от всякаква форма на израждане, и в същото време всички вредоносни желания били неутрализирани. Всеки враг се оказвал безсилен. Затова в продължение на хилядолетия се съхранило състояние на живот, което от гледна точка на диалектиката може да се нарече идеално. Отделните хора от тази епоха, намиращи се под властта на дегенеративните сили не били в състояние да предизвикат каквото и да е било повреждане на създаденото силово поле. Така Братството на Шамбала осъществявало ежедневна практика на недеяние /Ву вей/ и резултатите били благоприятни за всички.
Но тези времена минали. След обилната жътва, станала в зората на арийската епоха, живота се върнал в обичайното си русло, по което той тече плътно до нашето време. Братството винаги се е приспособявало към всяка ситуация, за да продължи своя спасителен труд и така до ден днешен.
Ние сме много благодарни, че методът на недеяние в този си вид, в който го използваме ние, ни най малко не е загубил своята сила. Значи ние можем да използваме съдържанието на третата глава на "Дао Дъ Дзин" към съвременната ситуация в Духовната Школа. Ако ние като работници се придържаме към тези наставления, тогава заедно ще съумеем с минимални трудности да доведем учениците до целта.
Необходимо е да се подчертае, че това древно Евангелие, този конспект на Универсалното Учение както и преди е ценен в качеството си на практическо ръководство за свещена работа. Така е било в продължение на векове, така остава и сега! Именно по тази причина ние искаме да привлечем вашето внимание към последните стихове от трета глава.

"Той винаги следи хората да остават простодушни и да нямат желания.
Ако това не му се отдаде в пълна степен, той прави всичко възможно, за да може тези,
На които не е присъщо простодушието, да не се осмеляват да безпокоят останалите.
Той управлява използвайки Ву-Вей, и затова
Неговото управление се оказва успешно във всичко."

На практика това означава, че функциониращото силово поле на Школата обединява и захранва по нужния начин добросъвестните ученици от Духовната Школа. Състоянието на тяхното ученичество и резултатите от последното също са защитени от силовото поле. Пазителите на силовото поле не позволяват да проникнат вътре в него странични въздействия, враждебни на работата. Всеки, който се осмелява да атакува полето отвътре се отстранява, без съжаление. Ако някой от намиращите се вътре в силовото поле таи в себе си каквито и да е било враждебни намерения, се предприемат мерки, за да не може такъв човек да се осмели и да няма възможност да осъществи тези намерения.
Могат да ни попитат: Не са ли възниквали такива ситуации, когато някое влияние са считали за враждебно, макар в същност то да не е било такова, а е възможно дори да се осъществява за интересите на силовото поле? Могат да ни зададат и друг въпрос: Не се ли явява позицията, заемана от ръководителите на Школата и пазителите на силовото поле, прекалено авторитарна?
Не. Ако пазителите на силовото поле се намират в състояние ву-вей, в състояние на недеяние, на безличностно служене на Братството, тогава тяхното управление ще бъде успешно каквото и да предприемат, и всяка възникваща ситуация ще бъде не диалектическа, а позитивна - в нов езотеричен смисъл.
Кое ще послужи за доказателство на правилността на такова твърдение? Фактите, резултатите. Погледнете фактите и на вас ще ви стане ясно.

dei gloria intacta