Мисля, че боговете са нещата и принципите, които са изглеждали вечни на древните хора и над които те не са имали контрол. Тези неща, от които хората са се чувствали зависими.

Персонифицирането на боговете е направило възможно създаването на митове, които на повърхността си звучат като истории на взаимотношения между хора, но същевременно съдържат и разбирането на хората за принципите, представени чрез човекоподобните богове. Така е ставало предаването на знания от поколение на поколение чрез лесни за запомняне истории, което не е било необходимо да разбираш напълно, за да предадеш.

Човешкото постижение в този процес е изключително съвършенното изкуство на мита, изкуството да създадеш лесна за предаване от поколение на поколение история, която казва няколко неща едновременно. Така можеш да имаш конкретна история за любов и ревност между богове, която казва нещо за любовта и ревността по принцип и същевременно описва относителното движение на планетата Венера спрямо Юпитер, например...

Класически сериозен текст за астронимическата информация в митовете е "Hamlet's Mill" на Giorgio De Santillana и Hertha Von Dechend. Малко трудно се чете, може би защото е писана от германка на английски. Аз успях да прочета значителна част и някой ден ще я прочета цялата.

Ако трябва да направя паралел със съвремеността, днес по принцип хората вярват в науката и в природните закони, описани от нея. Това са боговете днес. Днес много трудно Слънцето може да бъде върховен бог, например, защото знаем (или по-скоро вярваме), че то е една малка звезда в една от многото галактики във Вселената.