Сега вече си говорим

И като си стигнал дотам:
вобще май трябва да се дефинира що е то езическо отношение към изкуството
то аз ще те предизвикам да направиш и следващата крачка: да го дефинираш.

Спокойно, няма да ти се нахвърлям. Напротив, ще бъде добре, ако поработим всички заедно върху дефиниция на това какво значи езическо отношение към изкуството. По какъв начин свързваме, първо, религия с изкуство, и второ, езическа религия (като частен случай) с изкуство - как тя се проявява в него, как изкуството става неин изразител.
Не на последно място: нарочно ли в изкуството биват закодирани и религиозни послания (и кога), или те неизбежно намират пътя си към него (и примери).

Определено липсата на канон сама по себе си не е показател за езичество, НО пък наличието (по-точно спазването) на християнски канон със сигурност определя дадена творба като християнска, като с това демонстрира и връзката между религия и изкуство поне в християнския частен случай...

Някъде оттам да тръгнем може би?

Изброените от теб имена няма да ги коментирам засега, докато не сме стигнали до дефиниция, която можем да приложим към тях; иначе рискуваме да ни се замажат критериите и или да определим "всички" като езичници или поне не-християни (не е ходил всяка неделя на църква примерно), или пък, обратното, да определим всички творци, произхождащи от преобладаващо християнска култура, за неизбежно повлияни от християнството, с изключение на единиците, които може би са заявили за себе си изрично "аз съм езичник".

Ама много благо ми става на душата като си личи, че човекът отсреща знае за какво говори! И веднага разговорът става по-интересен

Поздрави!

There's a devil waiting outside your door...