В Скандинавия.

Обичаят за изнасяне на нежеланото новородено "извън" общността (в пустошта - гора, планина) се нарича utseta (seta ut) - това е глагол, който означава "слагам извън".
Детето се занася там и се оставя да умре.
Правилно каза Огнеслав, че в този тип общества родът има решаващо значение (макар че бих се поколебала преди да използвам марксисткия термин "родовообщинен строй"). Тъкмо за да се съхрани родът, семейството (а това включва и живите пораснали деца), когато няма възможност или желание да се отгледа допълнително дете, то се оставя да умре.
Това си има изключително икономически причини: всяко следващо дете, което оцелее детската възраст и порасне, след смъртта на родителите ще бъде потенциален наследник на техния имот. Ако имотът не е достатъчно голям, родителите биха ощетили всяко едно от напр. 5-те си деца, ако го разделят на 5 части. Затова се внимава на колко ще може да се раздели имотът, така че всяко дете да си получи достатъчно самостоятелен дял, и оттам нагоре бройката деца се поддържа по този начин.
Дъщерите обикновено се изнасят по-често от синовете, защото синовете има по-голям шанс да умрат (по войни и т.н.), така че броят наследници от тяхна страна ще бъде намален (а е важно да не изчезне съвсем!), докато дъщерята (която също се явява наследник на рода, защото за нея се дава зестра) може да умре чак след като се задоми (при раждане), което не върши работа, понеже вече е отмъкнала зестрата.

Има и обичай за даване на детето за отглеждане от приятел или роднина. Приема се, че на този, на когото е дадено дете, е оказана голяма чест. Т.е. отглеждащият е в подчинено положение спрямо този, чието дете отглежда. Но пък не може да откаже, ако му предложат да отглежда. Според легендата, така норвежкият крал Хокон ("Добрия") е бил "пробутан" на английския Етелстайн, демонстрирайки по този начин върховенството на баща си (норвежеца) над англичанина. Етелстайн после си го връща по друг начин де.

С идването на християнството в Скандинавия, обичаят за изнасяне на деца е строго забранен със закон и наказанието е outlawry (прокуждане от териториите на държавата плюс право на всекиго да те убие, без да бъде съден за това). Според християнския закон, дори когато дете се роди нежелано, а даже и в случаите, когато има някакъв недъг, родителите трябва да го задържат и задължително да го кръстят - колкото по-голям шанс е да умре още като бебе, толкова по-спешно е да го кръстят. Изнасяне на бебета се позволява само когато имат някакъв много сериозен недъг, като за пример беше дадено да му е завъртяна главата към гърба и още нещо, което не помня. Тогава детето пак се кръщава и чак след това се изнася.

Едва с навлизането на християнството в Скандинавия навлиза идеята, че всеки човек има божествена същност в себе си, т.е. е свещен и че на бог му пука за всеки един от нас без значение към кой социален клас принадлежи. Това, между другото, премахва и робството, защото изведнъж се оказва по-изгодно да бъдеш свободен гражданин, който да си плаща данъците (макар и беден) и да работи за господаря си, отколкото да си роб, който ще работи за господаря си, но ще бъде хранен и обличан без хазната и църквата да видят някакви пари от това

a wee little girl with a can of gasoline