Обреченост и някаква конспиративност. Като се замисля,че всичко това може и да е заблуда, но нека Мисля си,че щом повярваш в нещо то става един образ на истината. Търсим нещо извън нас, което ни ръководи , и това е вследствие ,че просто не можем да обхванем и опознаем всички закони на обществото и природата. Може би вярата в злите богове се измества от тази тайнствена конспиративност и предопределеност
Сещам се обаче за Вековете на древните гърци. Те вярвали,че всеки век е по лош от другия, Всеки следващ век след Златния се живее по-трудно и по-трудно /Медния, ..железния/все още живеем в железния/.Някакси и независмо от съвременните теории за конспирацията това мислене ,тази обреченост присъства във почти всички религии. Приемане на някаква хипотетиенн идеал за държава или небесно царство. и по нататък "Залезът на боговете" и преданията и всичко до едно тотално пропадане-и отново изгражадне- Рагнарок. Тази обреченост, според мен не може да е под влияние на хроистиянството както ще възразят някои паганисти, защото фигурира далеч преди тях. Може би наистина съществува нещо преди това , а може би това е бил някакъв трик за Края с който империите са боравели.
Юлиус Евола беше писал нещо по тези въпроси...

VITA BREVIS ARS LONGA