Езичеството има връзка с национализма само в главите на националистите.
Всъщност мнозина от т.нар. "езичници" в Европа са или хора, търсещи опора на политическите си цели (може да са разнообразни), или обзети от идеите за "самоусъвършенстватне" персони, които не го откриват в лоното на други религии.

А езичеството е почит към основните сили в Космоса (и на Земята в частност), почит, която няма националност и стои над всякакви "национални" характеристики. Защото е насочена към универсални ценности.
Езичеството е начин за общуване с тези сили и ако някой мисли, че те са за всеки народ отделни, или че общуват с представителите на всеки народ по специфичен "национален" начин, това значи че езичеството за този човек е абстрактна идея, а не истинска връзка със свещеното.
Затова езическите вери са всъщност варианти на една вяра, имаща обща сърцевина и отделини външни (всъщност абсолютно несъществени) детайли.
Ако анализираме това, което знаем за същностните страни на езичеството, ще се убедим в горното...
Лошото е, че ние знаем за реалните същностни страни единствено на съвременните езич. учения, и нито едно от тях не е свързано с Европа...

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!