За въпросния епизод...

Беда Достопочтени (673-735) в “Църковната история на англ. народ” (ІV, 2) разказва за тана Имма, който бил хванат в плев при битката между Егфрид, краля на Нортумбрия и Етелред, краля на Мерсия през 679 г. Всеки път, когато братът на Имма, който го смятал за мъртъв, поръчвал меса за упокой на душата му, оковите от пленника падали. Тъмничарите, които не знаели нищо за христ. Молитви, твърде много се чудели на това и го питали, няма ли пленникът у себе си litterae solutoriae, т.е. букви, имащи силата да разбиват окови. Естествено, книгата на Беда е писана на латински... През 9 в. при превода на историята на древноанглийски, за този епизод бил използван изразът “alysendlecan rune”, т.е. “освобождаващи руни”. Несъмнено даже до 9 в. Англо-саксите помнели за различните способи за използване на руните...

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!