Ако един ден този клуб се превърне в цивилизовано място за културни дискусии на хора с искрен интерес + желание да помогнат, може да помислим и за възможността да бъдем от полза за спасяването на някой исторически паметник.
В клуб Средновековна кръгла маса обсъждахме такива възможности. Двата клуба може да си сътрудничат в това отношение.

Само че в момента ни тук, ни там кипи някаква високоинтелектуална дейност, нито сме успели за толкова време да се запознаем и сработим, така че приеми горната реплика за подхвърлена просто ей така.

В чужбина хората правят такива работи. В Швеция ми направи силно впечатление системата за опазване на руническите камъни. Всеки желаещ има възможност да "осинови" камък. Изисква се да го предпазва от влиянието на времето - на еди-какъв си период от време да го почиства по определен начин, за да не хваща мъх, защото мъхът разрушава повърхностната структура на камъка и така постепенно заличава надписа. Това става все по-голям проблем, надписите стават все по-нечетими и след извесно време няма да може да се изследват в оригинал, което би било огромна загуба. А държавата няма възможност да плаща на хора и транспорт, за да поддържа камъните, пръснати из цялата страна. Затова местни хора с ентусиазъм се заемат с тази работа, без да им се заплаща. Ангажиментът не е голям, а човек получава удовлетворение, че с нещо малко, което е по силите му, е спомогнал за запазването на културното наследство на народа си. Разбира се обясняват ти точно какво се иска от теб да правиш, ти не си длъжен да разбираш от археология предварително.

From now on, I want you all to call me "Loretta"!