за съжаление вече покойник, този човек беше виден неогрецист и преводач на новогръцка поезия (и със старогръцката се е пробвал, но, честно казано, там хич го нямаше).

а относно книгата, малкото, което издържах да прочета, ми се стори леко претенциозен миш-маш от разни културни веяния, опит да бъдем универсални, вездесъщи и енциклопедично начетени. и Владимир Свинтила се беше заразил от този интелектуален порок, само че на нашите интелектуалци някак не им отива, поне на тези двама, макар да са наистина големи имена. единственият автор, пишещ в този дух, когото признавам, е добрият стар Борхес!

Ех, любов, любов, ти си като жълта тиква - щом презрееш и започваш да простееш