Всяка религия е опасна за морала на подрастващите, доколкото той е крехък и лесно податлив на манипулации, приема всичко за чиста монета и се доверява безрезервно.

Затова съм съгласна с теб, че не трябва да има вероучение в училищата. Всеки човек трябва да придобие способност да мисли критично и самостоятелно, и едва тогава да може да направи избора си между различни алтернативи, според тази, която му пасва най-добре.

Но има хора, които точно по този начин са избрали християнството - просто то се е оказало религиозната система, която отговаря на вътрешната им нагласа. Има и такива, които непрекъснато го преоткриват, запознават се с алтернативите и отново и отново правят все по-информирания избор на собствената си.

Точно така мисля, че трябва да функционират нещата.


А с какво е, казваш, опасно християнството? Според мен то предлага една доста приемлива етическа система (най-общо в смисъл да не се убива, да се вършат добри дела и да не се възгордява прекалено), която в днешно време и в нашето общество функционира съвсем добре.
Предлага огромно богатство от примери и модели на поведение и отношение, върху които човек да помисли и размърдвайки си малко мозъчето, евентуално дори да стигне до собствено мнение.
Предлага достъп и ключ за разбиране на културното наследство на цяла Европа от последните 2000 години и цяла Америка изобщо - а това е кажи-речи тази част от света, която има значение днес за нас.

Изобщо, ако се *налага* нещо да се учи като вероучение в училището на *моето* дете, аз бих избрала християнството с много голяма преднина пред евентуалните алтернативи (може би защото тях не познавам достатъчно добре, но виж отново и последния ми аргумент по-горе). На ислям ли да ми го учат детето, да се забрадва, ако е момиченце? Или на будизъм, да витае в облаците? На какво, на сетианство? Или уика да го правят, да вземе да се опари кофти. Айде няма нужда. Християнството е добър изходен пункт, мисля аз.

From now on, I want you all to call me "Loretta"!