Всъщност, в езичеството съществува една странност. То е за свободни хора, мисля, че няма нужда да се убеждаваме за това.
И в същото време, отговорността е една от най-важните му страни. но това е осъзната, доброволно приета отговорност.
Всъщност, има само една отговорност - да се спазва естествения закон. но това изчерпва всичко - това значи да живееш според принципите, заложени в основата на Света.
Ако ги нарушаваш, значи рушиш целостта и хармонията в Мирознанието.
И понасяш съответните последици - и то не като някакво наказание, а просто като естествена реакция на системата, наречена Свят.

Това се случва винаги и с всеки - без значение дали вярва в това, дали спазва тези или други принципи.
Мисля, че основната ценност в езичеството е уважението - към себе си, към другите (към всички наши роднини, не само към двуногите) и към Света като цялост.
Всъщност, може би езичеството може да се определи и като система на взаимно уважение на всички части на цялото - една спрямо друга...

Всъщност това е свободата - свободен си да правиш всичко, което не вреди на другите и на Света.

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!