Хей мила госпожице простете, че съм така нелюбезен при други обстоятелства щях да оставя съвсем друго впечатление у вас, смея да твърдя дори, че щеше да ви е приятно да общувате с мен.
Но какво да се прави живота е груба игра и не винаги се съобразяваме с обществените предписания, всеки от нас крие един ангел и един демон в себе си и е добре да даваме по малко воля и на двете иначе ще вдигнат бунт с непредвидими последици. Съжалявам, че до тук сте се запознали само с по тъмната ми страна.
Та бих ви попитал кое в езика ми, накърнява достойнството ви така жестоко, че да смятате за недостойно общуването си с мен. Мисля, че аз мога да обясня поведението си като съзнателна проява на неучтивост, а вие можете ли да обясните вашото като съзнателен избор или се съобразявате с норми на поведение втълпени ви в детските години и от обществото въобще. Аз мога да се държа не по малко изискано или кавалерски от всеки друг, стига някой мекотело да не се подиграва с идеалите ми. Защото всичко в което вярвам, предците ми са го купували с кръвта си, а не са се наслаждавали като други даром на свобода и за мен поведението на някой е жива подигравка с човешкия дух не по малко пошла от езика ми.

*Нека бъде дървото до небето, но ако лишиш го от корени,
пада то като тънка тревичка.*