Прабългарският-календар.
Прабългарският-календар е все още със спорен произход, сходен със тюрко-монголския и китайски календар но названията са от индо-Ирански произход с аналози на санскрит, и памирски той е бил организиран съгласно воено номадския им бит.
Той е слънчево лунен, и е признат от юнеско за най точната календарна система.
1. сомор – мишка-
2. шегор – бик; аналог на санскрит шаквара и шикара увенчан с рога.
3. барс – тигър- алтайски.
4. дванш – заек; дван-източно ирански бързоног. Дхавана – бягащ.
5. верени – дракон; единствен аналог памирската дума варан и вайра-ужасе, опасен.
6. дилом – змия –
7. морин или именшегор – кон –
8. текучитем – овен –
9. шебек– маймуна-
10. тох – кокошка-
11. етх – куче –
12. докс – свиня; довз- памирски – тлъст, охранен и дукш-дебел.
Имената на месиците се давали с числово ознаяение като първи, втори и т.н.
1. алем – първи месец в старобългарската традиция започва след игнажден. 31 дена
2. – икинти-втори. 30 дена
3. – вечем – трети. 30 дена
4. – тутом – четвърти. 31 дена
5. – бехти – пети. 30 дена
6. – алтом – шести. 30 дена
7. – седми. 31 дена
8. – ехтем – осми. 30 дена
9. – твирем – девети. 30 дена
10. – десети. 31 дена
11. – ениалем – единайсет. 30 дена
12. – дванайсти. 31 дена
22 декември по сегашния календар е бил 0 ден при високосна година е имало 2 нулеви дни.