самата природа на умиращи и възкръсващи земеделски божества като Дионис и Персефона съдържа мистериалността в зародиш още от самото начало. преходът от умиране и възкръсване като природен цикъл към умиране на егото и възкръсване за нов живот е много кратък, той е близък до ума и се осъществява чрез просто наблюдение и съ-преживяване на Природата, чиито стихии са почитани в лицето на въпросните божества. така че това не е трета линия в религията, а логично продължение на една от двете основни, които са си съществували винаги. още в традиционното земеделско честване вече са налице всички елементи на мистериите: и представлението, и скритите предмети... достатъчно е всеки от участниците в подобно честване да пренесе цялата тази космическа драма на смъртта, раждаща живот, на лична основа, да осъзнае факта, че и с неговото собствено "аз" се случва същото, както и с всичко останало в света. тоест, с една дума, достатъчно е да приеме ставащото с Персефона или мъртвия Дионис лично. няма начин да влезем в главите на атическите селяни от VІІ-VІ в. пр.Хр., затова не можем да знаем дали наистина нещата са се приемали така. но аз не виждам никаква пречка за това и така се оказва, че в земеделския култ може би е имало мистериално светоусещане още преди учредяването на самите Мистерии.

а дали са стигали до изводи от рода на "тат твам аси" не е много ясно. при всички положения обаче няма как да не са имали схващания за кръговрата на смъртта и раждането, в който Цялото остава неизменно, но частите му се преобразуват една в друга... впрочем май оттук до отъждествяване на аза с Цялото не е много далеч... абе все пак може би трябва да се въздържаме от спекулации, когато нямаме доказателства. макар че на мен иначе ми звучи много добре

don't follow leaders and watch the parking meters