Това, за което говориш, са двете добре известни течения на елинската религия - природното, стихийно начало, олицетворено в умиращия и възкръсващ 'земеделски' бог (Дионис, Деметра) и културното начало, свързано със социалната кохезия и поддържане на статуквото. Първият аспект е доста по-архаичен и е лежал в основата на езическата религия в провинцията (култа към плодородието), а вторият е 'градската' тип религия, свързана с обществения живот.

Обаче има и един трети аспект и той е свързан с мистериите. Точно това имах предвид, когато говорех по-горе за вертикалната трансформация на шепа древногръцки елит от индивидуалисти. Естествено, приликата с фертилното земеделско божество е само външна.

В този ред на мисли е интересно да се наблюдава как Дионис 'еволюира' от умиращ и възкръсващ бог в чисто природния си аспект (олицетворяващ кръговрата на сезоните - неслучайно рождението му съвпада с деня на зимното слънцестоене, когато дните започват да се удължават - Dies Natalis Invicti Solis) до умиращ за низшата си природа и възкръсващ за висшето си съзнание бог.

Последното лежи в основата на мистериите - не празнуването на природния цикъл, а трансформацията на човешката природа: от сепарираното съзнание на низшето аз (ейдолон) до висшето съзнание за единство на цялото сътворение (Демон). Подобно на умиращия и възкръсващ Дионис, инициатите са умирали за ейдолона си, за да се преродят като безсмъртния си Демон.

Така че питагорейците са внесли от Египет през 7 век (горната грешка с 5-ти век е моя) не култа към умиращото и възкръсващо земеделско божество, който е битувал от прастари времена по Средиземноморието, а мистерията на умиращия за ейдолона си и възкръсващ за Демона си бог.