според мен не е имало нужда култ към умиращо и възкръсващо божество да се внася отвън. Дионис по произход е едно от земеделските божества - бог на лозата по същия начин както Деметра е богиня на пшеницата. земеделие, растителност, влага (не само сокът на лозата, но и всяка влага, както тълкува функциите му Плутарх): всичко това предполага хтонични сили, а оттук не е много трудно да се стигне до смъртта. но плодът, който дава земята и който ни храни, значи също и живот. така от съчетанието на смърт и живот лесно се стига до цикъл на умиране и възкръсване и всяко земеделско божество, най-вече тук в Средиземноморието, е малко или много такова божество. според мен и при Дионис като при Озирис и другите това си е дошло от само себе си, подразбиращо се от самата природа и атрибути на божеството.

но мисълта ми беше, че всяко олимпийско божество може да има подобна природна, стихийна функция наред със социалната, която изпълнява като член на "аристократичния пантеон" (на тази "аристократична" представа за боговете именно се основава днешната ни представа за елинско езичество). дори самият Зевс в едно от превъплъщенията си е умиращо и възкръсващо божество - на остров Крит например са показвали гроба му.

та почти всяко гръцко божество може да се проявява като божество на някакъв аспект от природата и едновременно с това на някакъв аспект от културата. вторият случай е добре известен и ти го определяш като конституиране на социума и институциите, като социално лепило. наред с него обаче винаги съществува и другото, което се изразява в култ, наситен било от екстатични, било от магически моменти, лягащи по-късно в основата на мистериите.

тоест, Елевзинските мистерии не са единичен прецедент на фона на сбор от басни за колективно слушане, а напротив, краен израз на едно от двете основни течения в древната гръцка религия

don't follow leaders and watch the parking meters